“В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.”
1 Йоан 4:9
Рождество Христово е преди всичко празник на любовта. Именно любовта на Бога е тази, която изпрати Исус Христос на земята. Истинската Божия любов, която промисли спасение за цялото човечество. Всички ние трябва да оценяваме и да сме благодарни за тази голяма и велика любов. Предполагам, че днес в повечето от нас има празнично настроение. Това настроение трябва да е породено преди всичко от това, че Бог ни възлюби и изпрати Своя Син за нас, а не от еуфорията на почивните дни, пазаруването за трапезата или подаръците, които ще купим за любимите хора. Христос е Този, който осмисля цялото това празнуване. Искам да споделя за три неща, които Божията любов прави в нас, когато приемем и изповядаме Исус Христос за наш Господ и Спасител.
На първо място Божията любов ни променя.
Тази велика любов може да промени потискащото и еднообразно съществуване на всяка една личност и да донесе радост и светлина. Божията любов може да донесе достойнство на всеки, който е лишен от своето достойнство. Това е отличителна черта или знак за особен статут на живот, който допреди това е бил обсебен от греха. Въпреки че сме били оковани, подобно на роби, държани от греха, Бог идва и разбива тези вериги, като ни предоставя славно освобождение от затвора на живота ни. Божията любов може да преобрази един живот, подвластен на греха, в живот, който се отличава с неподправено и автентично благочестие.
Исус Христос, въплътен от Светия Дух, роден от жена девица е едновременно истински Бог и истински човек. Когато бъде поканен, тогава Самият Бог идва и живее в хора като теб и мен. А това само още по-красноречиво ни говори колко великолепно сърце бихме могли да имаме, т.е. ново, меко, чисто и праведно сърце! Когато приемеш Божия Син, ти приемаш Божията любов да обитава в теб завинаги. Апостол Павел ни казва следното в посланието до Римляните: “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.” Римляни 5:8
Божията любов носи светлина.
По какъв начин Божията любов разпръсва тъмнината? Неговата любов е от такова естество, че разпръсква мрака тъмнината от нашите души и прониква и в най-гъстата тъмнина. Бог разпръсква нашия мрак, като спазва Своето обещание да ни прощава, когато изповядаме греха си. Той ни спасява от греха, като ни приема в Своето Царство, и влиза в общение и взаимоотношения на безусловна любов с нас. Обновява ни чрез Своята милост с всеки нов ден, като насърчава, изгражда и упражнява вяра в нас, споделяйки с нас Своето вечно слово, и Своята вечна и добра воля за нас.
Божията любов носи надежда.
Само мисълта, че сме възлюбени от Бога, ще стопля истински сърцата ни и ще ни дава надежда и увереност в този свят. Хората, които не познават Бога, са загубили тази надежда, защото са объркани, обезверени, стресирани и отчаяни. Исус каза на учениците Си да не е тревожат и да не се плашат нито за сегашното, нито за бъдещето, защото то е в ръцете на любящия Отец. Животът ти ще върви напред само до толкова, до колкото е нивото на твоята надежда. Не спирай да се надяваш! Зареждай твоя резервоар и твоя акумулатор с надежда. Когато твоят резервоар е пълен с надежда, това веднага си проличава в твоето ежедневно вярване. Надеждата не е в нещо от този свят, а е в Бога. Той е непоклатим. Неговото Царство е непоклатимо. Нещата от този свят се клатят и разрушават, но Божието Царство е неразрушимо и непоклатимо. Когато човек е изпълнен с надежда, той пресича границите на настоящите обстоятелства и вижда посоката. Надеждата със сигурност не е хвърчило подмятано от променливите ветрове, тя е за „душата…здрава и непоколебима котва”, която е проникнала на дълбоко в невидимия свят на вечността.
Божията любов носи радост.
Истинската радост не може да се имитира. Смехът може да се имитира, но не и радостта. Ти или я имаш, или не. Това е дълбока вътрешна радост, основана на Божието Слово и призив, а не на обстоятелствата. Чувство на веселост, основано на любов, благодат, благословения, обещания и близост с Бога. Апостол Павел ни казва, че радостта е плод на Духа. Тя е вложена в нас след като заживее Спасителят в душите ни. В нощта на Рождество именно това каза ангелът на овчарите, които бяха на стража около стадата с овце край Витлеем. “Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.” Лука 2:10
Фактът, че Исус Христос идва на земята лично за нас, влага такава радост в душите ни, че заживяваме един истински и смислен живот, пълен с наслада и удовлетвореност.
Раждането на Исус донесе в нас нов живот, светлина, вдъхна надежда и радост. Това е най-могъщото Божие дело в историята. Пред него се разсейват страхът, тревогата, отчаянието и тъгата.
Всичко това направи Божията любов за теб и за мен.
Честито Рождество Христово!
П-р Любо Петков
ХЦ Месия / с3 Стара Загора