Никой не държи у дома си лъв или тигър или ако го прави, рано или късно се сблъсква с трудности. Става жертва на агресия, има проблем с дисциплината, най-малко – принуден е да е с постоянно внимание и в стоене нащрек, защото „дивото зове“ любимеца му.

Ние предпочитаме питомните животни. Дали защото ни носят ползи – мляко, яйца, вълна? Дали защото ни съдействат, подлежат на възпитание, създава се връзка между тях и човека? Например кучето обича човека и желае всячески да се съобрази него, то живее за него, дава му толкова много положителни емоции… Покорява се на заповедите му.

И с хората е така – има диви, буйни, подлежащи на дресура,  но не и на дисциплина (разбиращи от пръчка, но не и от дума).

Има и питомни – разбрани, полезни, способни да работят, да сътрудничат, да влизат във взаимоотношения. Няма нужда от „камшик“. Разбирателството става от една дума. Нещата вървят гладко. Няма непрекъсната борба за надмощие. Не се налага „канадска борба“, при която да се види чия воля ще надделее. Приятелството носи радост.

Какво отличава дивото от питомното?

Кротостта, способността за промяна и за обучение, налиличето на доверие. 

Без тези неща няма база, шанс, възможност за взаимодействие.

Кой ни опитомява нас – хората? Освен че го правим един с друг?

Ами Господ!

Божието слово ни казва на много места, както в Стария, така и в Новия завет, че ние, вярващите сме Негови люде, овце на пасбището му. (Псалм 95:7)

Някой би казал, че „овца“ не е много ласкателен епитет и позиция.

Но защо такъв човек, все пак, си взима куче, а не тигър за домашен любимец? 

Какво е типично за овцата? Че е кротка.

А какво прави Бог със Своите овце:

Той открива тайните Си на кротките по сърце, (благовества им) – Исая 61:1, 

Бог ги спасява, избавя ги – Пс. 76:9

Господ ги води, напътства ги, не ги оставя да се заблудят – Псалм 25:9,

Отец не забравя викането, молбите им – Пс. 9:32, 10:17,

Бог им дава,  украсява ги с победа – Пс. 147:4,

Техният Господ ги укрепява, дава им сила и постоянен успех – Пс .147:6,

Господ Исус ще даде на Неговите деца да владеят, и то в блаженство, благоденствие, може би и сега, но със сигурност в идния век, земята – Матей 5:5

Освен това самият Исус е сравнен с агне, даже е наречен Божият Агнец. 

Ако моят Господ е наречен „агне“, за мен е чест да съм Божия овчица.

„Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм КРОТЪК и смирен на сърце; И ЩЕ НАМЕРИТЕ ПОКОЙ НА ДУШИТЕ СИ.“ (Матей 11:29)