Ти имаш вяра, но не оставай на това ниво!

Премини на следващото по-високо ниво – вярвай, и тогава ще видиш плода на своята вяра.

Почти всеки ден ние, християните изповядваме или говорим за вяра, доверие, вярвам. В Божието слово също се говори за вяра, за нивото на нашата вяра и какво означава да вярваме на Бога.

Животът ни с Бога е невъзможен без вяра. Когато говорим за вяра, най-важното, което трябва да знаем, е, че вярата е призив да угодим на Бога. Ако аз не желая да угодя на Бога в живота си, тогава не ми е нужна тази вяра в Него. Ако аз като християнка не искам да угодя на Бога, моята вяра не е библейска. Ако вярата ми е нужна само да получа нещо от Бога за себе си, ако в центъра на вярата ми съм аз, а не Бог, вярата ми не е библейска. 

Целият наш християнски живот е центриран около това, как да угодим на Бога.

„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят.“ 

Евр. 11:6

В този стих виждаме важни истини и принципи:

1. Без вяра не е възможно да угодим на Бога.

2. Идващият при Бога трябва да вярва, че Бог съществува, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

Ако ние не вярваме, че Бог възнаграждава този, който Го търси, вярата ни е наполовина. 

Вяра и вярвам – между тези думи има съществена разлика.

Вярата довежда човека при Бога. Но когато той дойде при Бога, трябва да вярва. Ако не разберем тази разлика, не можем да живеем чрез вяра и да угодим на Бога.

Каква е разликата?

Вярата е съществително и отговаря на въпроса „какво“. Библията казва, че вярата идва от слушане на Божието слово. Вярата идва! Тя идва, когато слушаме Божието слово. Много пъти вярата идва при нас, но ние не знаем какво да правим с тази вяра. Когато вярата идва, ние сме длъжни да вярваме.

Вярвам – това вече не е съществително, а глагол и отговаря на въпроса „какво правя“.

Яков казва, че вярата без дела е мъртва. Ако ние останем само на това ниво, когато при нас е дошла вярата от слушане на Божието слово, ние не можем да угодим на Бога. А когато Му угаждаме, ние упражняваме вярата си, т.е. вярваме.

Когато само слушаме Божието слово, ние сме само слушатели, но не и деятели. Но Бог иска ние да бъдем и деятели на това, което Той говори. Той очаква от нас действия на вяра. Бог се прославя в нашия живот, когато ние в послушание изпълняваме това, което Той говори.

„В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че има вяра да бъде изцелен, му каза с висок глас: „На тебе казвам, в името на Господ Исус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи.“ 

Деяния 14:8-10

Този човек се беше родил куц, но това не беше Божията воля. Бог имаше чудесен план за него той да ходи. Божият план и намерения понякога се отличават от нашата реалност. Ние не можем да влезем в Божия план за нашия живот без вяра. Именно за това вярата е толкова важна. Тя играе ключова роля в това, ние да влезем в Божия план за нашия живот. Куцият човек беше на това място, където Бог говори чрез своя слуга. Павел проповядваше за Христос, за Божията сила за спасение и изцеление. И този човек чу Словото. Апостол Павел видя вярата в този куц човек. Очевидно този човек беше хванат и погълнат от чутото Божие слово. Към него дойде вяра от чутото слово, което Павел проповядваше. Но Павел разбираше, че този човек не може да остане на това ниво на вярата, нужно е да се движи напред – към нивото на действие, към нивото на „вярвам“.

Когато вярата дойде, е време за действие, съответстващо на вярата.