„ Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ 

                                                                (Матей 7:1-2)

Прошката на греховете и толерантността към другите са незаменими за християнския живот. Ние трябва да си претърпяваме един друг и да си прощаваме. Както учи Павел: „Ние, които сме силни трябва да носим товара на слабите и да не угаждаме на себе си.“

(Римляни 15:1) 

Това има предвид Христос, когато казва: „Не съдете.“ Някои християни имат по-големи и по-изявени дарби отколкото други. Това е особено валидно за проповедниците. Но никой не трябва да се държи като по-горен от другия или да мисли себе си за по-добър от тези, които нямат такива дарби. Сред вярващите никой не трябва да се опитва да първенствува над другите.

На повърхността между хората им разлики. Един принц е в по-горна позиция от един фермер. Проповедникът е по-образован от обикновения работник. Но в сърцата си християните трябва да са единомислени независимо от различните позиции в обществото. Те трябва да пренебрегват външните различия.

Като християнин ти трябва да приемаш другите, като отстъпваш на своя ближен, дори ако той заема по-ниска позиция в обществото или има по-малко дарби от теб. Трябва да уважаваш работата на слугата, който се грижи за конете, колкото уважаваш и своята собствена работа, без значение дали се занимаваш с управление или с проповядване. 

Отстрани може да изглежда така, сякаш работата ти има по-голямо влияние отколкото тази на твоя ближен, но ти не трябва да съдиш по външния изглед. Винаги трябва да помниш, че твоят ближен християнин има същата вяра и същият Христос като теб. Твоят ближен получава също толкова благодат, колкото и ти. Има един Бог, Който е създал всички и Той дава на всеки неговите собствени дарове.

Бог се радва на най-малките точно толкова, колкото и на най-великите.

Превод: Радостин Марчев