В началото на моя християнски живот ми се искаше да знаех, че молитвата е предназначена за  изграждането на интимни взаимоотношения с Богa, а не е духовна гимнастика с цел да Го впечатля.

Спомням си, че преди години често питах новоповярвалите колко време се молят на ден. Те ме гледаха учудени и примигвайки, отговаряха, че не са засичали и не знаят. 

Един наскоро повярвал християнин ме попита: „А ти засичаш ли си времето за молитва?“ Това беше честен въпрос и аз засрамено осъзнах, че си засичам точно колко време се моля, защото това беше особено важно за мен.

За мен минутите, прекарани в молитва, отразяваха нивото на  моята духовност. Смятах, че колкото по-високо е духовното ми ниво, толкова по-голямо право имам да очаквам от Бога добри неща.

Нещо от сорта на колкото повече правилни неща вършиш, толкова по-близко си до Христос.

Но аз грешах. Ние нямаме основания да очакваме добри неща от Бога поради това, че сме добри. Това е един депресиращ и безплоден начин на живот. Ние очакваме добри неща от Бога, понеже Той е добър и понеже Той е нашата правда.

Един от любимите стихове на баща ми е Матей 7:11 и аз обичам да си го припомням. Колкото повече се трупаха годините ми като пастор (и като баща на 3 деца) толкова по-значими ставаха истините, записани в него: 

„И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!”