„Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза за човека от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?”

                        (Еклесиаст 1:2-3)

В по-старите преводи книгата Еклесиаст започва с думите: „Суета на суетите, всичко е суета.” Съвременните редакции превеждат думата „суета” като безсмисленост”, въпреки че старият вариант може би е по-добър. Авторът отбелязва, че ние постигаме толкова малка част от целите си и целите, които постигаме съвсем не носят задоволството, което си мислим, че ще донесат. Изглежда, че няма полза. Идеята е толкова мрачна, че мнозина питат: „Какво прави тази книга в Библията?”

Отговорът се намира в израза „под слънцето”. Той е еквивалент на това, което днес наричаме мисловен експеримент. Авторът иска от нас да си представим, че се опитваме да живеем под слънцето – без Бога и без вечността отвъд този свят. Ако този свят е всичко, което съществува, можем ли да намерим смисъл?

Експериментът носи двойна полза. Първо, той ще ни покаже, че до известна степен този свят е отделен от Бога поради греха на човешката раса, така че той не работи по начина, по който е бил създаден и поради тази причина дори вярващите откриват, че голяма част от човешкия живот е „суета”.

Той също така ни показва как отхвърлянето на Бога може да направи живота дори още по-безсмислен.

Какво във вашия живот бихте сметнали за суетно или безсмислено? Как добавянето на Бога в тази ситуация го променя?

Молитва: Господи, когато безсмислието на живота ми започне да ме завладява, аз осъзнавам, че това се случва, понеже търся единствено това, което е „под слънцето”, а не вечната тежест на славата, която се приготвя за мен (2 Коринтяни 4:17).

Помогни ми да гледам „не на видимото, а на невидимото” (2 Коринтяни 4:18).

Амин.

Превод: Радостин Марчев