И сега може да се види такава табелка върху портичката на кипри стари къщички по селата: „Образцов дом“. Имало ги е тези символи – ордени на достойнство и чест и в неотдавнашното ни минало: герой на труда, образцов ученик, примерно поведение…
Дори в отминалия комунистически режим, откраднал от Библията истината за превъзходството на Божия Дух, тези идеи работеха безотказно. Защото те са неотменими благословения, произтичащи от принципа за достигане и приближаване до образа на Христос. Идея, сочеща и водеща до влизане в светлината, която винаги прогонва мрака.
Щом има образец за достигане, човекът е в растеж. Той не стои в мрака на злото. Тъмнината няма способността да се придвижва. Достатъчно е да се запали светлината и тя е погълната. Човекът влиза в светлото пространство на Примера. Не се бои да му се видят слабостите. А се поправя на светло според Божиите наставления.
В този си стремеж и вървеж в определен момент самият обновен човек става светлина за другите. Става пример. По Образа на Създателя си придобива образ на Него, превръща се в образец за достигане и подражание. Светлината бавно, но славно ражда образцов дом в сърцето му, който свети на хълма. Винаги ще е поставен нависоко. Не, не прави нищо на останалите занемарени и полуразрушени домове.Не ги коригира, не се превъзнася, не ги затъмнява.
Той просто свети със светлина, за която винаги има грижата да я набави. Да, понякога с болка и мъка, но с постоянство и отдаденост успява. Свети с кроткия си и благ нрав, с обходата и грижата към другите, с добре поддържаната градина, със спретнатия цветен балкон, с кичестите плодни дървета, под които играят деца и се събира родата, със здравия покрив, чийто комин лете и зиме ухае на живот, с красивата и надеждна ограда, която го пази от зли помисли на хора и животни.
Образцовият дом нощем и денем свети с външната и вътрешната си красота на семейство и потомство, научено на труд, взаимопомощ и почит към възрастните и Бога.
Той винаги обръща след себе си възхитени погледи. Някак си забавят крачка и спират до него. Вглеждат се в светлата му хубост и не бързат да продължат. Образцовият дом говори дори и когато го подминат, или злословят. Стои си изящно подреден и окичен с небесна зеленина. И задава стандарт със светлината си. Огрява съзнанието на минувачите и ги усмихва или замисля. Извършва нещо невидимо в душите им. Рисува образ в ума им. Изгражда темелите си в духа им. Без много приказки, без натрапващо кипрене, без излишни екстри, ежегодни смени на врати и прозорци. Без шумни сбирки и многолюдни празненства, че „Да ме видят какви зари и фойерверки ще ме осветят!“
Не, той си свети с простотата и добротата на мъдро спретнат и с любов почистен дом.
Достатъчно е да стои и свети. Предостатъчно е да огрява и поглъща тъмното на света. Превъзходно е да се стопяват от светлината му досадните мухи на злото.
Той ще зарази и останалите домове. Неминуемо ще поискат светлината. Ще идват при него, за да подирят огъня, за да потърсят пътя към светлината, за да пристъпят в нея.
Примерът и образецът е Светлината. Изпратена с любов и милост от Бога. Който знае, че богопротивникът има победа само ако успее да задържи и забави човека по този път. Да го разсее и извади от стъпките му на молитва. Да го превърне в банален папагал. Само тогава може да го държи настрана от Божието слово. Чрез собствения му избор да го отдели от Светлината. И тя няма как да го огрее.
Е, не успя преди две хилядолетия. Тя дойде на земята в образ на Христос и разпръсна мрака. Показвайки какво всеки един може да пожелае и да бъде. Ако избере Светлината. Ако отвори своите сърдечни прозорци. Ако потърси Образеца. Ако зажадува да заживее Примера на Образцовия Дом!
„И Бог каза:Да бъде светлина.“
„Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм не може да се укрие.“