„Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.” 

                     (Йов 23:10)

Йов е имал моменти на голяма тъмнина, в които думите му не са нищо повече от плач, причинен от болка. Тези духовни долини са неизбежни дори за хората с най-силна вяра. Трябва също да помним, че дори когато Йов казва неща, за които по-късно ще се разкайва, той продължава да се моли. Да, той се оплаква и плаче – но към Бога. Затова никога не позволявайте на страданието да ви спре да се молите и да се покланяте.

Защо? Защото в най-добрите си моменти, както в Йов 23:10, Йов разбира, че страданието му не е било наказание, а пречистване, и че ако се държи за Бога, ще се превърне в чисто злато. 

Йов казва: „Бог знае какво прави; аз не знам. Но ако просто се държа за Него, ще бъда пречистен в нещо велико, като злато, преминаващо през огън”. По-рано Йов е смятал страданието за безсмислено. Сега той осъзнава, че то може да е начинът да се превърне в това, което винаги е искал да бъде пред Бога. „Йов казва, че е ценен за Бога. Само ценният метал се прекарва през огън.”

Достатъчно голямо ли е виждането ви за Бога, за да Му позволите да ви пречисти като част от любовта Си към вас?

Молитва: Господи, дори когато не знам какво да Ти кажа, имам нужда да Ти го кажа. Във времена на мрак, не ми позволявай да се затварям в себе си и да говоря и мисля сам. Моля се за молитва. Дай ми желание да се моля и след това ми покажи лицето Си. 

Амин.

Превод: Радостин Марчев