Ръката ми, лявата ме боли. Натискам с дясната четката на прахосмукачката, а с другата само поддържам. Но боли. Боли не тази силната дясна ръка, а лявата. Която хем, че не може храна до устата ми да насочи точно, хем е слаба да задържи нещо тежко. Дясната „опъва каиша“, казано по народному. А гледай коя боли?! Онази, поддържащата силата на дясната. Тази, която е винаги в готовност да подхване, да се притече на помощ, да подбутне и прибави умение! На нея никога няма да и кажат почтително:
„Ти си ми дясната ръка! Ти си ми най- важният човек! Без теб какво бих правил?“
Не, тя си е винаги втора цигулка. Такава и е фабричната настройка отгоре. Съвсем не е пригодена да държи меч. Нито да подписва мир. Нито да сочи обвинително другите. Още по-малко да показва пътя. Тя си е втора по натура. Защото в Божия порядък не може да има нищо сгрешено по функция.
Бог често говори чрез болките. И не защото се удоволства от това. А защото тогава човек е най- близо до Неговата честота. Най-ясно чува и най-бързо е готов да се смири. Само и само болката да си отиде. Тогава и молитвите текат най-безпрепятствено от земята към небето. Аз пък вече си зная, че това е времето за изпросена мъдрост в разговор с Него.
Колко ли велики мъже от историята не биха станали такива, ако до тях не стоеше мъдра предана жена!
Как би се сглобило в годините семейство, в което силният мъж не отдава почит на крехката в същността си жена!?
Как би се удържало здание и събрание човешко, ако има само силни десни темели? И левите слаби подпори се товарят и презират?
Как би оцелял колектив, в който няма „леви ръце“? Хора, готови в сянката на лидерите да подпомогнат с дело и съвет, да удържат на напъна, да работят тихо и предано. За да пазят баланса. За да успее и се окичи с лаври дясната. Да напъват жили, за да се вижда победителката. Защото лидер без екип и колектив няма! Както и няма генерал без армия.
И всичко това е Божественият правилен начин за ходене в живота. Освен когато гордостта на мотора – дясна ръка не реши да обърне нещата. Защото се е самозабравила. Въобще и не отчита помощта на лявата. Не забелязва нейните усилия. Подценява готовността и да винаги и всякога в готовност. Сигурно не знае, че само милостта може да се прощава безконечно. Даже ще я презре за слабостта и да е скромно търпелива. Просто ще я подмине в порива си да се докаже. И ще я товари още и още. И ще я подтиска с неблагодарността си още и още.
О, бедна ти ръко! Дали не си забелязала, че Господ ви е създал две?! Да не можете една без друга. Както и две очи и две уши ти е дал, че да виждаш и чуваш по-добре. Както и два крака, че с един ще куцаш. А може и да паднеш и вече да не станеш. Има шанс да се осъзнаеш, ако усетиш болката на сестра ти – лявата. Тя си личи болката, много даже си личи… И е време милост и почивка да дадеш. Стига да не си решила, че вече можеш сама всичко!
Празнично ще ѝ дам покой аз на ръката си: лявата. Като не знае кога да спре, така ще я стопирам. Време е да се научи да се обича така, както Бог я обича.