Животът е сцена и всички сме актьори в нея 

"Човек обмисля пътя в сърцето си, но Господ насочва стъпките му." 

(Притчи 16:9) 

Животът често се оприличава на театър – сцена, на която всички играем своите роли. Но ако в човешките пиеси героите често са оставени на произвола, в Божията история нищо не е случайно. Той е Авторът и Режисьорът, който знае края още от началото. Това обаче не означава, че сме просто кукли на конци. 

Бог ни е дал свободата да творим, да импровизираме и да придаваме смисъл на сцените си. Всяка дума, всеки избор, всеки миг има значение. Но всяка роля се играе пред публика. Дори когато мислим, че сме в сянка, все още сме на сцената. 

Публиката – хората около нас, а най-вече Самият Бог – вижда не просто нашите реплики, а сърцето, с което ги изричаме. 

"Няма нищо покрито, което да не се открие, нито тайно, което да не се узнае" 

(Матей 10:26). 

Животът ни може да бъде трагедия, комедия, вдъхновяваща драма – често зависи и от нашите избори. Но едно е сигурно: Режисьорът вече е предвидил завършек на надежда. 

"Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ – мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда" 

(Еремия 29:11). 

Затова нека играем своята роля със смелост и любов, знаейки, че сме част от велика история, написана от самия Бог.