Благовещение е един от най-хубавите християнски празници. Споровете дали той трябва да замести осми март като празник на майката, ми се струват до голяма степен безсмислени, но Благата вест вкоренена в него – при това с такова въображение –със сигурност[1] е непреходна.
Младо еврейско момиче е посетено от ангел. Ангелът му казва, че ще роди син (Как? Та тя е девица?!), който ще се окаже Спасител на целия свят. Нещо повече – нейното дете няма да е просто човек (макар че ще е изцяло такъв), а въплътеният Бог, приел човешката природа за Своя Собствена. Макар че в онзи момент дева Мария едва ли е можела да осмисли напълно какво ѝ се съобщава, дълбочината на предстоящото е зашеметяваща. Всъщност, на църквата, която се явява едно от следствията от Благовещение, ѝ отнема няколко века, за да си го обясни и дефинира поне в някаква степен.
Но ако оставим настрана доктриналната полемика празникът Благовещение може да бъде виждан, и е бил виждан, от множество различни ъгли, перспективи и гледни точки. На следващите страници ще се спра на три от тях, представени съответно от трима известни богослови – Георги Флоровски (православен), Бевърли Робъртс Гавента (протестант) и Карл Барт (нео-ортодоксален).
1. Георги Флоровски: „Нека ми бъде, според както си казал.“
Едно от големите ударения, които Георги Флоровски[2] (и източното богословие като цяло) поставят на празника Благовещение е почерпано от Лука 1:38: Нека ми бъде според както си казал. Отговорът на Мария на ангелската вест ясно показва нейното доброволно съгласие. Тя е изненадана, не разбира много неща и вероятно се страхува от това, което предстои, но въпреки това казва „Да“. Мария има повече от достатъчно основания да се притеснява от това, което чува – при това не само от предстоящото майчинство. Макар и недоизказано в прав тест, тази вест е обещание, че нейният живот ще бъде съсипан. Детето, което тя ще роди, ще бъде без баща, незаконно. Нейният годеж с Йосиф ще бъде съсипан, тя ще бъде опозорена завинаги и дори животът ѝ ще бъде поставен в опасност, понеже според Мойсеевия закон тя е можело да бъде убита с камъни.[3] И въпреки всичко Мария се съгласява. Простото изречение „Нека ми бъде, според както си рекъл.“ говори безкрайно много за нейната личност и вяра – стига да можем да вникнем в неговия смисъл.
Но има и още. Флоровски обръща внимание на значението на съгласието на Мария. Бог е сътворил човека със свободна воля, която може да го следва или да се отвърне от Него. Поради тази причина Бог винаги се отнася с него като с отговорен субект, който има право на избор и Благовещение не е изключение. Ето защо изборът на дева Мария е от изключителна важност. Тя може да каже „Не“ и въплъщението няма да се състои – или поне не чрез нея. Бог няма да прегази волята ѝ. В определен смисъл именно нейното „Да“ прави раждането на Христос възможно.
Флоровски е готов да се изрази дори още по-крайно, като каже, че именно със своето съгласие Мария става съработник с Бога в спасението и че в известна степен ние сме спасени чрез нея. Това може да звучи изключително отблъскващо и дори богохулно за един протестант, който е свикнал да чува, че спасението е изцяло по благодат и човек не може да допринесе нищо за него, но по всяка вероятност проблемът е много повече в начина на изразяване отколкото в смисъла на идеята. Флоровски не иска да каже, че дева Мария изработва или заслужава спасението. Нито пък твърди, че тя прибавя към изкупителната жертва на Христос нещо, което не й достига (макар че виждането на Флоровски за изкуплението е по-доста по-различно от това на повечето протестанти). Той просто казва, че в изпълнението на Божия спасителен план съгласието на Мария има своето значение. Тя приема Христос да се роди чрез нея доброволно, без да е принудена. Това е нейното участие.
В този смисъл няма нещо, с което един протестант да не може да се съгласие.
2. Бевърли Робърт Гавента: „Ето Господната слугиня.“
Подобно на Георги Флоровски, Бевърли Робъртс Гавента също вижда центъра на Благовещение в Лука 1:38.[4] За разлика от него обаче тя го поставя в предхождащото изречение: „И Мария рече: Ето Господната слугиня.“ Според нея фразата е ключ към цялата сцена и по-конкретно към ролята на дева Мария в нея.
Гавента подчертава, че в повечето преводи смисълът на гръцката дума doule не е уловен съвсем точно. Вместо „слугиня“ тя следва да се преведе като „робиня“. Мария представя себе си като „роб“ на Бога – някой, който няма собствена воля, а изпълнява волята на своя господар. Това показва, че Мария не може да бъде виждана като „съработник“, а отношенията в плана за спасението са съвсем различни. Мария не е избрала да служи, а е била избрана. Макар да не обяснява това подробно по всяка вероятност идеята на Гавента не е свързана с по-широкия въпрос за преопределението и свободната воля, а конкретно за отношенията при Благовещение. Това, което тя подчертава, е Божията инициатива и избор.
Но думата „робиня“ казва и повече за отношенията между Мария и Бога. В древния контекст, в който е писан разказа за Благовещение, статусът на един човек не се е определял единствено от личните му постижения и място в обществото, а и от този, на човека, на когото той служи. По този начин да бъдеш роб на високопоставена личност можело да даде положение много по-високо от това на множество свободни хора. Заявявайки, че е „робиня“ на Господа Мария заявява своето място в „небесната и земната йерархия“ (по думите на Дионисий Псевдо-ареопагит). И нейното робство я поставя твърде високо – особено в контекста на Въплъщението, за което тя е избрана.
Накрая, фразата Ето Господната слугиня се превръща в препратка към бъдещата роля на дева Мария в евангелския разказ. Тя продължава да служи – да бъде робиня – на Бога до края на живота си. Тя не само ражда Спасителя, тя е първата, която прогласява Благата вест (виж Магнификат), тя се превръща в заплаха за Ирод и Пилат и за цялата Римска власт; нейната душа бива пронизана от меч при кръста, но става и свидетел на възкресението; върху нея Светият Дух слиза като огън и тя вкусва спасението, давано от нейното дете-Бог.
Да бъдеш роб(иня) на Бога се оказва най-голямата привилегия, която човек може да си представи – стига само да имаме очи да видим това.
3. Карл Барт: „Какво прави тук малката Мария?“
До известна степен Карл Барт следва Гавента в нейното ударение на Божията инициатива, но в същото време го радикализира неимоверно.[5] Един от основните въпроси, които Барт задава в своята догматика, е свързан с мястото на дева Мария в християнското послание. Неговият отговор (представен до голяма степен под формата на диалог с римокатолическата църква), е, че Мария има място не като самостоятелна тема, а единствено като подтема на христологията. Тя е свързана с нея, черпи смисъла си от нея и получава значимост от този източник. И обратно, всеки път, когато дева Мария бъде разглеждана самостоятелно, когато христологията се превърне в мариология, това за Барт представлява сигурна крачка към идолопоклонство.
Именно в този контекст Благовещение придобива огромно значение за Барт. Това не е празник на Мария – това е празник на Христос, Който идва да спаси Своя народ. Нещо повече, това спасение не е просто нещо, което човек не може нито да изработи, нито да съучаства. То дори не може да бъде прието от човека без Божията помощ. Именно затова девственото раждане е толкова важно за Барт в историята на въплъщението. От началото до края то е единствено от Бога.
Въпреки това нейната личност не е „прегазена“ от Бога. Обратното, от самата вечност когато тя е избрана за майка на Бога, тя е утвърдена – включително в нейната свободна воля. А реалността на нейното майчинство с всичките му измерения придобива нов смисъл, понеже е доказателство за реалността на Въплъщението, за това, че Бог не привидно, а истински е станал човек, влязъл е в света, за да го спаси. Ако дева Мария не е истинска майка, то и Христос не е истински човек.
Именно тази съвсем съзнателна радикалност характеризира подхода на Барт. Всички човешки дела, човешки заслуги, човешко планиране и изобретателност, качества и упоритост, пресметливост и принос са пометени и отхвърлени. В спасението те нямат място. И Благовещение е една от точките в спасителната история, където това се вижда най-ясно.
Барт пише във време и обстановка, когато около него либералното богословие е получило цялостен превес. То е превзело най-елитните учебни заведения, произвежда най-уважаваните богослови, обучава най-блестящите студенти. Но в собствения си пастирски опит Барт открива, че то няма какво да каже на обикновените хора, на които служи. Затова неговото ударение върху Божията другост (Бог е Бог, а не човек), трансцедентност (Той трябва да ни се открие, ние не можем сами да достигнем до Него) и спасение (задължително еднопосочно, от Бога към човека) е бунт, който съзнателно е представен по радикален начин.
Коя е от тези три перспективи е богословски правилната? Това е логичен, но в случая вероятно погрешен въпрос. Дори да звучат противоречиво и дори изключващо, разбрани правилно и във верния контекст всяка една от тях може да е вярна. По-важно е обаче те да ни помогнат ние да осмислим по-добре Благовещение и да се зарадваме в него. А всяка помощ, която можем да получим в това, е добре дошла.
Честито Блговещение!
[1] Под въображение нямам предвид, че събитията на Благовещение са красива измислица, а че Бог е вложил красиво въображение в начина, по който е замислил и осъществил събитията, свързани с него.
[2] За вижданията на Флоровски виж Florovsky, “The Ever-Virgin,” 177, 179. See also Georges Florovsky, “The “Immortality” of the Soul,” in Florovsky, Creation and Redemption, 229; Георгий Флоровский, “От Рождества Христова” в Християнство и цивилизация. Избранные труды по богословию и философии, съст., И. Евлампиев (СПб. РХГА), 768-771.
[3] За подробно развитие на тези идеи виж статията „Истинската Мария“ от Скот МакНайт.
[4] За вижданията на Гавента виж Beverly Roberts Gaventa, Mary: Glimpses of the Mother of Jesus (Columbia: University of South Carolina Press, 1995), Gaventa, “Disciple, Prophet, and Mother,”
[5] Вижданията на Барт могат да се видят в Неговата Църковна догматика, I/2 в малката му книжка „Великото обещание“ и са интересно обобщени в статията на Тим Пери “’What is Little Mary Here for?”’: Barth, Mary and Election” (Pro Ecclesia, vol. XIX No 1 (February 2010): 46-68