В библейската книга Числа глава 21 четем за неверния характер на човеците и патологичната им неспособност да уважават заветите, които сключват. Те не само не спазваха дадените обещания, ами така сменяха своя морален компас, че заставаха на противниковата страна.
Историята е леко смущаваща. Тя използва двойнствения образ на змията едновременно за поука и като инструмент, който принуждава хората да вземат страна.
Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха. Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа. И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
(Числа 21:1-9)
Историята е леко смущаваща не само в нейното начало, но и дълго време, след като се е случила.
Змията на Мойсей бе унищожена по време на царуването на Езекия. Наред с езически идоли, същата тази змия беше станала предмет на идолопоклонство. Езекия “унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните ѝ кадеха.”
4 Книга на Царете 18:4
Нямаше ли да е по-добре тази история да се изтрие от Петокнижието, а самият своеобразен кадуцей (символ на съзидателната сила) да беше унищожен още тогава? Не правим ли ние така с всички митични истории, с които човеците са злоупотребили? Не правим ли така със всичко, което ни плаши и застрашава крехката ни вяра?
Авторите на Писанията не мислеха така. Не само това, но независимо от злоупотребата с този предмет, стотици години по-късно Христос възстанови истинската концепция зад него:
“И както Мойсей издигна медната змия на дърво в пустинята, така трябва Синът човешки да бъде издигнат, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот.”
(Йоан 3:14-16)