В благодатта Си Бог ни е дал различни дарби, за да вършим добре определени неща. И така, ако Бог ти е дал способността да пророкуваш, пророкувай според мярката на вярата, която Бог ти е дал. Ако дарбата ти е да служиш на другите, служи им добре. Ако си учител, учи добре. Ако дарбата ти е да насърчаваш другите, насърчавай ги. Ако е да даваш, давай щедро. Ако Бог ти е дал способност да ръководиш, поемай отговорността сериозно. А ако имаш дарбата да проявяваш доброта към другите, прави го с радост.
Римляни 12:6–8
С всички технологии, с които разполагаме днес, ние сме по-свързани помежду си, отколкото когато и да било в човешката история. В същото време сме и по-откъснати един от друг, отколкото някога сме били. Не е тайна, че много млади хора предпочитат да изпратят съобщение, вместо да разговарят с някого лично. Така понякога изобщо не разговаряме помежду си.
Някой е казал: „Събирането е начало, оставането заедно е напредък, мисленето в единство е сплотеност, а съвместната работа е успех“. Това със сигурност важи за вярващите.
Бог е дал на всеки християнин дарби от Светия Дух. Това не са непременно таланти – естествените способности, с които се раждаме. Това са дарби, дадени ни свръхестествено от Бога – духовни дарби.
Апостол Павел разглежда тези дарби в 12-та глава на Посланието към римляните: „По Своята благодат Бог ни е дал различни дарби, за да вършим добре определени неща. И така, ако Бог ти е дал способността да пророкуваш, говори според вярата, която ти е дадена. Ако дарбата ти е да служиш на другите, служи им добре. Ако си учител, поучавай добре. Ако дарбата ти е да насърчаваш другите, насърчавай ги. Ако е да даваш, давай щедро. Ако Бог ти е дал способност да ръководиш, поемай отговорността сериозно. А ако имаш дарбата да проявяваш доброта към другите, прави го с радост“ (стихове 6–8).
Ние, вярващите, трябва да оставим телефоните си, да разговаряме, да се молим и да работим заедно, защото всички сме част от тялото Христово. Всички сме част от църквата. Всички сме част от Божието семейство. Всеки от нас трябва да намери своето място в тялото Христово и да върши работата, за която Бог го е призовал.
В Писанието няма да откриете пасажи, които да освобождават определени вярващи от упражняването на техните дарби. Интровертите не са изключение. Нито пък хората, чиито графици са напълно запълнени. Бог е благословил всеки от нас с духовни дарби – не за наша собствена полза, а за полза на другите. Ако не упражняваме дарбите си, другите хора ще страдат. П-р Джеймс Мерит отбелязва, че в църквата и в света има два типа хора: такива, които работят, и такива, които избягват работата. Човек принадлежи или към едната, или към другата група. И ти сам решаваш кой от двата типа ще бъдеш.
Грег Лори