Уповавах се на Господа с надежда и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл. Той ме извлече от гибелен ров, от калта на тинесто блато, постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми; и вложи в устата ми нова песен за Него – възхвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.

                       Псалм 40:1-4

Когато преминаваме през сезон на чакане и  дълготърпение, е трудно да не искаме Бог да побърза и да ни даде обещаните благословии,  в стихове 1-4 от Пс.40.

Искаме да стъпим на твърдата скала, но първо трябва да чакаме търпеливо Господ да ни извади от тинята и калта и да ни изправи на крака. Бог трябва да ни преведе през процеса на освобождение от това, което ни държи в плен, преди да можем да заемем позиция на твърдата скала.

Трябва също да знаем, че стигането до тази твърда скала може да изисква време за преход. Понякога Бог ни издига в миг на око, а друг път иска да се присъединим към Него на малко пътешествие – процес, чрез който можем да придобием повече сила и капацитет на сърцето и белите дробове за това, което Той вижда, за това,  от което ще се нуждаем, след като достигнем тази твърда скала . Има цел в този процес и тя се нарича подготовка.

И когато мислим, че процесът на дълготърпението и подготовката е непоносим, трябва да помним, че би било смъртоносно за нас Бог да ни сложи на тази твърда скала, преди да станем силни, твърди и непоколебими. И би било жестоко за Него да изисква от нас да пеем, преди да сложи в устата ни нова песен.

Затова не губете надежда.

Да, процесът може би ще бъде толкова разхвърлян, толкова пълен с тиня, кал и викове за помощ, че няма как понякога да не се чудим дали Бог ни  чува или не. Но наистина има цел в този процес. И този процес се води и контролира от Бога.

Затова продължавай да търсиш присъствието Му в процеса на чакане и подготовка. И знай със сигурност, че Той ще приеме всеки вик и вопъл, който си изрекъл и ще подреди тези звуци в славна песен на победа и благодарност.