Велики четвъртък!

Нощ е!

В Горницата светилниците са запалени.  Дванадесетте апостоли седят в мълчание. 

– Един от вас ще ме предаде". 

Учениците уплашени, питат: 

– Да не съм аз, Господи?

Юда става и изчезва в тъмнината на ноща.

Не спят и членовете на Синедриона. Издава се  тайна заповед на войниците…

Апостолите са  приели от Господ Исус  чашата с вино и хляба. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя.

– Да не се смущава сърцето ви, – казва Господ. – Нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих.

Изпявайки пасхалния псалм, напускат дома и  навлизат в Гетсиманската градина. Там цари мрак. 

Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Исус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас:

– Ава, Отче! За тебе всичко  е възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не както аз искам, а както Ти.

В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда.  Казва им шепнешком:

– Когото целуна, Той е! Хванете Го! 

Войниците се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват в градината…

– Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им лица. Юда се хвърля към Исус и Го целува.

Обкръжени са.

– Кого търсите?

– Исуса Назарянина.

– Аз съм.

Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и завързват ръцете Му.

Петър се хвърля  с меча си, но Господ не иска  кръвопролития.

– Сега е вашето време и властта на тъмнината, – казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват.

А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у  първосвещеника, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, въпросът на Каиафа:

– Ти ли си Месията, Синът на Благословения? и твърдия отговор в тишината:

– Аз съм!

Утро е. Христос е пред  Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на духовните водачи, той е готов да освободи затворника, който му се струва безобиден мечтател. 

– Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината, –  чува Пилат и се усмихва:

– Какво е истината? 

Той не вярва в нея. Той вярва само в силата на златото и войниците. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света.

Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар. Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува.

И Пилат си умива ръцете.