„Отлагано ожидане изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.”

                        (Притчи 13:12)

В най-същностната част на човешкото сърце се крият не само емоции, но и надежди – неща, които очакваме и в които вярваме, че ще ни направят щастливи. Когато нещо, за което копнеем, бъде отложено или забавено, ни заболява сърцето.

Мъдрост е да признаем, че състоянието на отложените надежди е такова, което никога не може да бъде напълно поправено в този живот. В книгата Евреи целият християнски живот се сравнява с периода, когато израилтяните са освободени от робство, но все още не са влезли в Обетованата земя (Евреи 11:13-14).

Второто изречение на Притчи 13:12 казва, че когато копнежите ни се изпълнят, животът процъфтява за кратко, както е било в рая, където сме имали достъп до Дървото на живота (Битие 2:9). Но Новият завет ни казва, че ще познаем пълното удовлетворение едва в новото небе и новата земя (Откровение 22:2), които ще бъдат наши не благодарение на нашите усилия, а на делото на Исус Христос.

Както видяхме, Неговият кръст стана дърво на смъртта за Него, за да можем ние чрез вяра да получим дървото на живота. Сега посрещаме разочарованието, като си припомняме онова, което предстои, гарантирано от Христовата жертва.

Направете честна оценка – кои са най-големите ви надежди? Налага ли се да „отлагате“? Как можете да използвате духовните ресурси, с които разполагате, за да помогнете на сърдечната си болка?

Молитва:

Господи, често наистина ме боли сърцето заради отлагани надежди. Помогни ми да укрепя сърцето си по два начина. Напомни ми чрез Твоето Слово, че се намираме в пустинята, а не в Обетованата земя. И направи така, че да бъдеш моята най-съкровена надежда – защото мога да те имам сега! Амин.

Превод: Радостин Марчев