„Даже и всред смеха сърцето си има болката, и краят на веселието е тегота.”

                     (Притчи 14:13)

Опитните съветници добре познават истините, които се крият зад тази поговорка, но всеки, който иска да живее мъдро, също трябва да ги знае.

Първо, тя означава, че в живота има трагедия и тъга, от които нито едно празнуване или радост не могат да ви помогнат да избягате напълно. Някои рани никога не заздравяват напълно. Празничната радост, която Исус носи, е винаги частична в този живот, никога пълна. Самият Исус е плакал много, не защото нещо не е било наред с Него, а защото Неговото съвършено, любящо сърце неизбежно е било засегнато от тъгата на човешкия живот. Така ще бъде и с нашето.

Второ, „нашите настроения рядко не се свързват с техните противоположности и нито едно от тях не е постоянно“.

Може би най-простият урок е, че трябва да гледаме отвъд повърхностните изявления от рода на „Добре съм, благодаря“ и дори поведението на „центъра на партито“ и да се вслушваме по-внимателно, ако искаме да разпознаем как човекът наистина се чувства.

Склонни ли сте да превръщате всичко в шега или да се държите лекомислено? Това може да е приятно за някои хора, но дали не е отричане или безчувственост към истинската тъга на живота?

Молитва:

Господи, в този свят дори най-щастливите моменти са оцветени с тъга. Но тя се компенсира от познанието за Твоите обещания, така че и най-тъжните моменти могат да бъдат оцветени в щастие. Проблемите ни карат да зависим повече от Теб и в молитва да търсим повече Твоята любов. Наистина, Ти караш „скърбите ми да пеят“.[2] Амин.

Превод: Радостин Марчев