Не всичко „божествено” звучи духовно.

Съвет към младите проповедници:

Избягвайте църковните клишета и шаблони.

Освен че са кухи и безсмислени, те издават липса на разбиране и дълбочина към дадена тема.

Наскоро попаднах на фразата:

„Божествената отговорност, която имаме като родители, семейство и църква…”

Признайте си — звучи малко като лозунг от близкото социалистическо минало.

Но ако се замислим сериозно:

Ако отговорността е Божествена, тогава я носи Бог, а не ние.

Вместо да се напъваме да бъдем равни на Него, не е ли по-честно да кажем:

„Отговорността като родители носим пред Бога, пред съвестта си и пред обществото.“

Много по-здравословно е да говорим за отговорността ни пред Бога, а не за отговорността на Бога чрез нас.

Едното е смирено и осъзнато.

Другото — леко самонадеяно.

Проповедите, които звучат истински и човешки, се помнят.

Тези, дето приличат на партиен лозунг в расо —

забравяш ги преди да е свършила службата.

Автор: п-р Ангел Пилев