„… Kато издигаха ръцете си… те наведоха глави и се поклониха на Господа с лица към земята… те четяха ясно от книгата, от Божия закон; разясняваха смисъла и помагаха на хората да разберат прочетеното. И Неемия… [както и] Ездра – свещеникът и книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на всички хора: „Този ​​ден е свят за Господа, вашия Бог; не скърбете и не плачете“. Защото целият народ плачеше, когато чу думите на Закона“ (Неемия 8:6–9).

Първата реакция oт Божието слово беше вълнение и радост! Евреите възкликваха: „Амин, амин!“, докато издигаха ръцете си (Неемия 8:6). Давид казва: „Издигайте ръцете си в светилището и благославяйте Господа“ (Псалм 134:2). Но скоро Словото ги накара да паднат по очи. Истинското покаяние настъпва, когато Божието слово ни повали на земята. „… Те наведоха глави и се поклониха на Господа с лица към земята… целият народ плачеше, когато чу думите на Закона“ (Неемия 8:6, 8). Те трепереха пред Божието слово, приеха го присърце и се покаяха!

Когато дойде съживление чрез Светия Дух, християните не таят злоба. Те не клюкарстват, не злословят и не търсят кусури. Те не се опитват да „поправят“ църквата или пастирите. Не стоят безучастно пред телевизора! Не! Те са паднали по очи пред Бога и плачат, защото Словото е поразило сърцата им. Те не съдят другите, нито се вглеждат в тях. Словото ги изобличава, защото не отговарят на изискванията!

В 12-та глава на Посланието към римляните апостол Павел описва белезите на хората, които са се покаяли истински. Павел започва, като казва: „Любовта да бъде нелицемерна. Мразете злото, придържайте се към доброто. Обичайте се един друг с братска обич; в почитта един към друг се надпреварвайте; в усърдието – не бъдете лениви, а пламенни по дух; служете на Господа; радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в скръбта, постоянни в молитвата“ (Римляни 12:9–12).

Автор: Д. Уилкерсън

Източник: World Challenge