Купих на сина си книги, с помощта на които да адресираме някои тънкости в процеса на израстването и изграждането на характер.

Първата книга засягаше две ключови теми – лъжата и прошката.

Всичко беше представено като история за двама приятели, които изпадат в конфликт поради лъжата на единия.

Всеки от двамата се бори със своя проблем. Единият – с лъжата,

а другият – с непростителността.

Интересното в тази история за мен беше, че поуките бяха синтезирани в няколко изречения, които човек може да запомни и използва многократно в живота си.

“Да простиш е като да освободиш затворник и да осъзнаеш, че през цялото време затворникът си бил ти.”

Това семпло изречение се заби в съзнанието ми и вече месеци си го повтарям в различни моменти.

Замислих се колко дълбочина има в него.

Прошката освобождава.

Прошката дава шанс.

Прошката дава надежда.

Прошката дава бъдеще.

Прошката е най-доброто, което можем да направим, когато някой ни нарани.

Най-вече за нас самите.

Прошката ни освобождава от горчивината на обвинението.

Дава ни шанс да продължим напред.

Помага ни да разберем, че както ние сме получили опрощение даром, така можем и ние да го дадем на другите.

Прошката ни дава бъдеще без оковите на миналото.

Да простиш е като да освободиш затворник и да осъзнаеш, че през цялото време затворникът си бил ти.

Всеки от нас има свой личен затворник в себе си.

Нека освободим затворниците днес.

Нека си дадем шанс за по-добро утре.