Първата част можете да си припомните тук.

Грегор Мендел (1822 – 1884)
Мендел е августински абат, роден в семейство на фермери в Австрийската империя. Въпреки че приживе не е бил широко признат за научния си ум, посмъртно е наречен бащата на съвременната генетика. Фермерите кръстосват животни и растения от хилядолетия, но експериментите на Мендел му помагат да идентифицира неща като рецесивни и доминантни черти.

Той вярвал, че определени „фактори“ могат точно да предскажат чертите на организма. Днес наричаме тези фактори гени. В крайна сметка Мендел изоставя науката, за да отдели повече време, фокусирайки се върху Църквата. Донякъде иронично, откритията на Мендел по-късно ще помогнат за запълване на празнотите в някои теории на друг изгряващ учен: Чарлз Дарвин.

Мери Анинг (1799 – 1847)
Мери Анинг открива първия си фосил от динозавър на брега на Ламанша, когато е на 12 години. Това е откритие, което ще определи курса за останалата част от живота ѝ. Тя открива първия почти пълен скелет на плезиозавър, а след това и втория. Мери открива и първия скелет на птерозавър (тези странни летящи динозаври) извън Германия.

Като жена тя прекарва голяма част от живота си в борба за признание за работата си. Получава забрана да се присъедини към Геоложкото дружество в Лондон. Тя е отгледана в Конгрешанска църква. Приема англиканството, след като старият ѝ пастир и колега ентусиаст на фосилите заминава за Америка, за да се бори за премахването на робството.

След смъртта ѝ списание, ръководено от Чарлз Дикенс, публикува статия за живота ѝ. Изтъкнат е приносът ѝ в областта на палеонтологията. Така най-накрая Мери получава уважението и признанието, което рядко ѝ е било оказвано приживе.

Източник: Relevant Magazine