В ЕПЦ Варна на 17.05.2026 г. се проведе общение, специално за дамите. Темата беше: Не бой се, само вярвай!
Залата преливаше от усмивки, прегръдки и очакване за добро от Господа, а дрескода – синьо, цветът на небето.
Събранието започна с молитва и акапелно хваление. Всички заедно обичаме да се покланяме на Господа. Не пропускаме и веселата част. Често на женските ни събирания има рубрика за полезни хитринки и съвети.
Този път видяхме как с подръчни материали и забравени в дрешника вещи се създават ефектни аксесоари, способни да преобразят и най-обикновения тоалет.
Последва креативно предизвикателство, предизвикващо творческите ни умения: Всяка група трябваше да напише ода за съвременната жена християнка. Оказа се, че заедно можем много. Ясно си пролича креативността, която Господ е положил в нас.
Настъпи и време за споделяне на Божието слово. Този път в готовност беше Асенета Георгиева или както ние я наричаме – Аси. Аси е жена, обичаща Господа и хората. Тя разкри сърцето си и всичко, което Господ беше вложил в нея.
Темата на посланието беше стихът, съдържащ незабравими думи на нашия Господ Исус Христос: “Не бой се; само вярвай”, записани в Марк 5:36. Чухме силно, смело и променящо живота послание.
Господ е жив и Той никога не пуска ръката ни. За стиха се съгласихме, че това е откровение и живот, което днес достига и до нас. Предизвика ни въпросът: Кога вярваме на думите от стиха и кога ги живеем? Когато личното откровение за това кой е Бог, надхвърли рационалното ни мислене.
Припомнихме си и историята, която е предадена в три от четирите евангелия – как четирима приятели носят своя парализиран приятел при Исус, като го спускат от покрива на къщата, в която Исус проповядва (Марк 2:1-12, Лука 5:17-26 и Матей 9:1-8). А тук Аси постави акцент върху важността на хората и общността около нас.
Говорихме си и за любовта, която Господ има към нас. Любовта – може да си невидим за всички и никой да не знае името ти, но Бог те вижда. Той те е видял и е дал живота си за теб. Припомнихме си, че Бог не отстъпва от обещанията си, въпреки нашето поведение понякога…
След това последва време за молитва и хваление. Божието присъствие се усещаше силно. Вярваме за изцеление, сила и надежда, обновление смелост.
Общението продължи със смях и прегръдки,топли разговори, а всяка еднаот нас си тръгна с красив книгоразделител със стиха – “Не бой се; само вярвай” – Марк 5:36.
Благодарни сме на Бога, че имахме възможността отново да бъдем заедно, да се застъпим една за друга в молитва и да го хвалим за Неговата същност и вярността Му.
Автор: Румяна Георгиева