Откъде произлизат боеве и откъде крамоли между вас? Не оттам ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? Вие пожелавате, но нямате ревнувате и завиждате, но не можете да получите карате се и се биете, но нямате, защото не искате. Искате, но не получавате, защото зле искате, за да го разпилявате в сластите си.“ (Яков 4:1-3)

Яков назидава дванадесетте пръснати племена на Израел. Той говори за ревността на Всемогъщия Бог за положения Свети Дух в сърцата им. Очевидно са започнали добре, но Светият Дух се е оттеглил.

Защо си отива Светият Дух от нас?

Светият Дух си отива, когато няма страх от Бога. Страх, който спомага да стоим близо до сърцето Му, и да чуваме гласа Му. Страх да не нарушим тази скъпа връзка с Всемогъщия.

Светият Дух си отива, когато сме в зависимост от човек и издигнем този човек, облечен с власт, преди светия страх от Създателя.

Мнозина ще кажат, че когато съгрешим, Светият Дух се оттегля, но не, Той остава, за да ни изобличи, назидае и възстанови.

Светият Дух си отива, когато поставим нашите цели и планове преди Неговите.

Светият Дух е Личност с реално присъствие преди всеки друг, било то апостол, учител, благовестител, пророк, пастир.

Липсата на свят страх от Всемогъщия Триединен Бог води до самоувереност и гордост. Човек започва да поставя себе си над Божия авторитет. Пренебрегва съвестта си и постепенно грехът започва да изглежда „нормален“ или оправдан.

В книгата Притчи се казва:

„Страхът от Господа е начало на мъдростта.“

Без свят страх от Бога настъпва беззаконие и духовен хаос, а когато няма благоговение пред Бога, човек по-лесно оправдава агресията, манипулацията, лъжата или нечистивите мотиви.

Сърцето става по-малко чувствително към Божия глас и към болката на другите. Човекът става груб и арогантен. Това са все белези на отсъствието на Светия Дух.

Без Светия Дух губим мир и посока. Външно човек може да изглежда уверен, но вътрешно често идва безпокойство, празнота и объркване.

Огледайте се в себе си и наоколо, има ли признаци които говорят, че правим планове или взимаме решения без водителството и инструкциите на Светия Дух?

Имаме ли страх да изповядаме вярата си и да устояваме за Истината?

И още много въпроси, които сякаш предпочитаме да не си задаваме, за да избегнем конфронтация в собствената си душа и да запазим „мир“ с останалите.

Обаче точно тези неудобни въпроси могат да се окажат жизненоважни за посоката на живота ни.

Действието на истинският страх от Бога ни носи мъдрост, чистота, смирение и по-дълбоко познаване на Бога.

Струва ли си да пропуснем тази възможност да чуем изобличителния глас на Светия Дух и да растем все повече и повече в Него?!

Автор: Светла Желязкова