Родители, училища и политици обявяват тревога: смартфоните оказват силно влияние върху развитието на децата. Но какво ще стане, ако първо възрастните трябва да преосмислят собствената си обвързаност със смартфоните?
„Защо на теб ти е позволено да имаш телефон, а на мен, не?“, пита шестгодишно момиче родителите си. Този въпрос повдига други два въпроса. Първият се отнася до използването на смартфони от възрастните. Какъв пример за подражание съм аз за децата си, които ме наблюдават?
Притесняваме се за въздействието им върху децата си, докато самите ние често сме техен пленник. Марк Хуняди, професор по морална, социална и политическа философия, говори за „Завладяване на човешкия ум“ в ТV предаване на RTS през м. март.
Питие или цигара? Не! А смартфон?
Вторият аспект е нашата отговорност като родители. Всеки от нас би реагирал, ако дете поиска питие или цигара, но много родители дават смартфоните на малките си деца и ги оставят сами пред екраните.
Днес знаем за негативните последици от часовете, прекарани в социалните мрежи, като проблеми с физическото здраве: зрение, нарушен сън, свръхтегло и проблеми с психичното здраве: тревожност, зависимост, гледане на насилствено и сексуално съдържание.
Общата нишка е „Допаминът“–хормонът на щастието. Той създава мимолетно чувство за благополучие и е силно пристрастяващ. Швейцарската невроложка Барбара Щудер наскоро посочи в списание Migros: „Социалните медийни платформи
са невронни хакери, които си играят с изграждането на всякоя система. С мозъци, които все още не са напълно развити, младите хора са в неизгодно положение.
Изправени са пред родители, които очевидно са безпомощни.
Психиатърът и невролог Манфред Шпицер е водещ защитник на тази кауза от самото начало. В продължение на петнадесет години той обсъжда ефектите на смартфоните върху развитието на мозъка. За да учим успешно, трябва да схващаме нещата
цялостно. „Учим се със сърцето, мозъка и ръцете си“, пише той.
Педиатърът Силви Дийо Осика подчертава, че времето, което децата прекарват пред смартфоните, е „откраднато“ време. То е „откраднато от опознаването на света, от откриването на правилата, които го управляват, от срещата с хората, които го
обитават. Откраднато от играта, от радостта, от емоционалните преживявания“.
Откраднато време от реалния живот
Училищата също реагират. Във френскоговорящата Швейцария, от началото на учебната 2025-2026 година, смартфоните са разрешени само по време на часовете
по дигитално образование. Някои училища дори опитват междучасия без смартфони. Един ученик сподели: „Всички седяхме около телефоните си и не си говорихме. Сега играем футбол. По-добре е!“
Световни политици също предприемат действия по отношение на неприкосновеността на личния живот. Във Франция законопроект, приет през януари от Народното събрание и подкрепен от правителството, има за цел да забрани достъпа до социални медии за лица под 15 години, считано от септември 2026 г. –
мярка, която все още се обсъжда в Сената.
В Швейцария членовете на Националния съвет внесоха предложение за забрана на продажбата на смартфони на деца под 12 години. „Обществото се провали; сега е ред на държавата да поеме отговорност и законово да ограничи достъпа до смартфони. Приоритет трябва да бъде здравословното и психическо развитие на децата“, казва Джорджо Фонио.
Може би е време Църквата да се изкаже на свой ред, като ни напомни, че човешките същества са надарени с пет сетива, за да се свързват с творението и с обкръжението си, и че са призвани да обичат и да бъдат обичани? Истинският живот, вдъхновяващ и богат, се преживява далеч от смартфоните.
Превод: п-р Бедрос Алтунян
Източник: Alliance Presse.