Едва ли има човек, който не е чувал думата „гето“, но малцина знаят откъде произлиза тя.
Всеки път, когато думата „гето“ се използва някъде по света, нейната история ни отвежда обратно към една порта, един остров и едно решение, взето във Венеция през 1516 г. Решение, което принуждава евреите да живеят отделени от останалото население. Те са заключени зад порти през нощта и задължени сами да плащат заплатите на своите пазачи.
На 29 март 1516 г. Венецианската република нарежда еврейското население на града да се засели на малък остров, наречен Гето Нуово (Geto Nuovo) – „новата леярна“. Името идва от медолеярната, която преди това се е намирала на същото място. Именно оттук думата „гето“ навлиза в европейските езици и по-късно се превръща в символ на принудителното отделяне и изолация.
Всяка вечер портите на острова са заключвани, а ключовете остават в ръцете на пазачи. Особено показателен за жестокостта на тази система е фактът, че възнагражденията на пазачите са плащани от самите евреи.
Тъй като островът има строго определени граници и населението не може да се разширява извън тях, градът започва да расте нагоре. Така се появяват едни от най-високите жилищни сгради в ренесансова Венеция. И днес техните тесни и високи фасади свидетелстват за живота на хора, принудени да се поберат в пространство, далеч по-малко от необходимото им.
През деня евреите могат да напускат гетото, но са длъжни да носят отличителни знаци или шапки, по които да бъдат разпознавани.
Едва през 1797 г., след завладяването на Венеция от Наполеон, портите на гетото са премахнати. Стените обаче остават в паметта на историята. И до днес там съществува еврейска общност, действащи синагоги и музей. Те са разположени в същите сгради, които някога са приютявали хиляди хора в условия на принудителна изолация.
Любопитен и показателен факт е, че думата, която днес използваме за различни форми на социална и градска сегрегация по целия свят, възниква именно във Венеция, за да опише това, което е сторено на евреите.
Понякога една дума пази в себе си повече история, отколкото цяла книга. „Гето“ е една от тях.
А това ни кара да се замислим: какво означава, че езикът на изключването е надживял стените, които са го създали?
Автор: проф. д-р Алек Оскар