Като християнин първо поколение наскоро се зачудих дали някой се е молил за мен така, както аз го правя за децата си, за своите приятели и семейство.

Не съм много сигурна.

Като дете, израснало в семейство, живяло по време на комунизма, вярата и християнството са били натикани в ъгъла.

Като семейство, пострадало от комунизма и като дете, чувало много пъти как няма Бог. С оглед на всичко това, се съмнявам да е имало някой, който да се моли за мен.

За момент ми стана мъчно. Не е имало някой, който да ме “изисква”. Някой, който да ме напътства не според моралните устои на времето, а според основата на живота.

И после ме “връхлетя” мисълта.

Имало е Някой.

Винаги Го е имало.

Господ Исус Христос винаги се е застъпвал за мен. Била съм в ума Му много преди да е създал света и всичко видимо и невидимо и съм била в ума Му, когато вече е бил тук на земята, заобиколен от учениците си.

В евангелието на Йоан в 17-та глава Исус казва на учениците Си, че се моли не само за тях, но и за онези, които ще повярват в Него чрез тяхното свидетелство.

Не е имало и момент, в който аз да не съм в мислите Му.

Ни-то ед-ин мо-мент. Нито един.

Не е ли Велико това осъзнаване?! Не ви ли изпълва с вързторг и надежда, какво и с желанието вие самите да се застъпвате в молитва за хората, които Господ поставя на пътя ви.

Няма ли да е възхитително един ден да ги видите в Божието присъствие, във вечността, накъдето сте се запътили?!

Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.

Йоан 6:37

Люба Канелова