В Исая 37:31 четем: „Остатъкът… пак ще пусне корен надолу и ще даде плод нагоре“.

Това е съвършеното описание на процеса, в който се случва преминаване отвъд егото и разтваряне на сърцето пред Господ.

Пускането на корен надолу, в дълбочината на душата е самото смирение, отказване от претенциите на егото и от всякакъв видим светски успех. Смирение, което е отпускане в личното ни съкрушение пред Бог.

Там, в дълбочината, ние можем да познаем реалните си нужди и да открием себе си, пак там ще открием личната си зависимост и привързаност към Бога.

Плодът, който човекът, обвързан с Господа дава, е това, което се вижда като реална реализация след дълбоките ни проникновения и лично прозрение. Това е проявата на Божието благоволение по свръхестествен начин и Неговата намеса в живота ни.

Само Бог може да изличи всичките ни рани, да загърби грешките ни и да промени начина, по който живеем. Той възстановява взаимоотношения. Той съдейства в намирането на посоката. Бог дава онзи мир, който никой човешки разум не би могъл да схване без Него. Господ надвишава всяка наша земна представа. Той е Вездесъщ и Вечен!

Неговата защита тук се състои в огромната МУ милост. Той не само ни предпазва от обърканите ни обстоятелства, а ни дава път, който гарантирано ще ни води към Вечност с Него.

Всяко предизвикателство в предизвестено или допуснато от Него, защото Господ е видял, как то ще съдейства за нашето изцеление.

Протекцията, на която трябва да се надяваме, не е свързана с обикновеното подреждане на нещата в наша полза. Истинското благоволение е моментът, в който Господ ни познава за Свое дете.

Ружа Стойкова