Протестантската и Католическата църква признаха в съвместно изявление, че изборите в Саксония-Анхалт „са превърнали най-лошите им страхове в реалност“. Евреите се оплакват от нарастването на антисемитизма.
В неделя, 6 септември, новата крайнодясна националистическа партия (AFD) на Германия постигна основната си цел. За първи път тя ще управлява „Ланд“, федерална провинция на републиката.
Алтернатива за Германия (AfD) спечели с 43,8% от гласовете и не ѝ достигаха само три места до абсолютно мнозинство. Успехът ѝ се потвърждава от факта, че повече хора от всякога са отишли да гласуват (рекордните 78% избирателна активност на тези избори). Партията, която се застъпва за спорната „ремиграция“ на чужденци, спечели във всяка една от 218-те общини в Саксония-Анхалт.
През следващите години срещу тях ще се изправи слаба опозиция. Християндемократите на премиера Фридрих Мерц и Социалдемократите (и двете ръководят националното правителство) заедно държат само един на всеки четири гласа.
Как гласуваха протестантите и католиците?
Два дни след изборите, социологическата организация Konrad Adenauer Stiftung съобщи, че 33% от тези, които се идентифицират като протестанти, са гласували за AfD, както и 34% от католиците. На последните избори през 2021 г. 19% от протестантите и 15% от католиците са гласували за тази партия.
Въпреки това, според тези, които не изповядват религия, крайната десница е най-успешна, осигурявайки половината от гласовете (49%).
Както отбелязва немското списание Pro, традиционно ХДС, воден от бившия лидер Ангела Меркел, е партията, за която най-често са гласували протестантите и католиците. На тези избори само 26% са останали лоялни към Християндемократическата опция – малко над половината от цифрата от последните избори.
Традиционните църкви не са в състояние да противодействат на AfD
Преди гласуването усилията на Евангелската църква в Германия (EKD) и Римокатолическата църква за борба с националистическия популизъм бяха забележителни. Те призоваха за защита на уязвимите и мигрантите и настояха за уважение към достойнството на всеки човек. И двете религиозни институции призоваха членовете си да гласуват „с чиста съвест“.
Убедителната победа на AfD показа, че посланието не е достигнало до тях. Всъщност, по време на кампанията партията твърдеше, че защитава по-добре християнските ценности. Те се обявиха за традиционното семейство, правото на живот на неродените и дори защитата на преследваните християни. Убедиха гражданите, че германските национални църкви, са „загубили своята актуалност“ в съвременния свят.
Саксония-Анхалт, провинция в Източна Германия, която губи население (само 2,1 милиона жители), е една от провинциите с най-висок дял атеисти или агностици. Преброяването от 2022 г. показва, че 11% от жителите ѝ са членове на протестантската църква и само 5% на католическата църква. Няма убедителни данни за броя на членовете на свободните евангелски църкви.
Католици и протестанти: „Най-лошите ни страхове се сбъднаха“
След безспорната победа на AfD, протестантската и католическата църква направиха съвместно изявление. Те признаха, че опитът им да спрат популистката десница се е провалил.
„Резултатът от изборите показва колко големи са недоволството и загубата на доверие. Това трябва да се приеме сериозно“, признаха те, добавяйки, че „резултатът трябва да бъде приет“.
Те добавят: „Призоваваме победителите в изборите да уважават безрезервно Конституцията и да защитават достойнството на всички хора, независимо от техния произход, религия, начин на живот, постижения или позиция“.
Двете традиционни германски национални църкви заявяват, че „ние сме ангажирани с посланието на Евангелието и християнския възглед за човечеството. Въз основа на този ангажимент ще следим отблизо. Ще анализираме критично политическите действия на бъдещото държавно правителство. Няма да отместим поглед, нито ще мълчим, когато човешкото достойнство е нарушено, нашата демокрация е застрашена или върховенството на закона е подкопано“.
„Ще продължим да подкрепяме всичко, което е в основата на нашата демокрация и допринася за социалното сближаване. Преди всичко това изисква места, където хората да се събират, за диалог и взаимно разбирателство. Църквите също могат да служат като важни места за срещи“.
Освен това, президентът на Германския еврейски съвет заяви, че е дълбоко разстроен от резултата от изборите. Те смятат партията за антисемитска. Той заяви, че тези, които са гласували за AfD, са „отговорни“ за политиките, които ще прилагат, докато са в регионалното управление.
Позицията на евангелските организации
Досега нито Евангелският алианс в Германия (EAD), нито представителни деноминационни групи като Федерацията на свободните евангелски църкви (FeG) са заявили публично позицията си относно тези избори.
Въпреки това, през май 2025 г. Евангелският алианс обясни в политически документ, че „ние отхвърляме всяко политическо присвояване на християнски концепции с цел разграничаване или изключване“.
Те осъдиха „всяка реторика, която осъжда или дехуманизира хората въз основа на техния произход или принадлежност“.
През последните години Евангелският алианс изрази загриженост относно нарастващия антисемитизъм в Германия и поляризацията, която възпрепятства спокойния диалог между хора с различни светогледи.
Източник: Evangelical focus
Автор: Джоел Форстър
Снимка: Facebook AfD Sachsen-Anhalt