Едно от най-трудните неща, които един християнин родител може да преживее, е да гледа как детето, за което се е молил, което е обучавал, обичал и насочвал към Исус, започва да върви в друга посока.

И когато това се случи, често се появява чувство за вина:
Къде сгреших?

Но ето какво научавам аз: никога не сме били призовани да носим товара на това да променим сърцата на децата си (или, на внуците си).
Ние можем вярно да сеем.

Можем да даваме личен пример какво означава да следваш Исус.

Можем да се молим, когато не знаем какво друго да направим.

И можем да ги поверим на Бога, Който ги обича дори повече, отколкото ние.

В крайна сметка вярата трябва да стане тяхна собствена.

Затова, ако в момента наблюдаваш как някой, когото обичаш, преминава през „далечна страна“, не губи кураж.
🩵Продължавай да се молиш.
💛Продължавай да обичаш.
💜Продължавай да се доверяваш.
Богът, Който потърси теб, търси и тях!!

Автор: Кати Лори