Много от нас някъде по пътя сме спрели да живеем и сме започнали просто да оцеляваме.
Събуждаме се. Опитваме се да се справим с проблемите. Плащаме сметки. Опитваме се да се справим със стреса.
Чуваме лошите новини. И се тревожим за утре.
Заспиваме изтощени, за да започнем утре всичко отначало.
Но това не е начинът, по който Бог е възнамерявал да живеем.
Исус каза в Йоан 10:10:
„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат в изобилие.“
Имаме нужда от неща в живота си, които ни карат с вълнение да станем сутрин.
Имаме нужда от цели.
Имаме нужда от визия.
Имаме нужда от радост.
Имаме нужда от хора около нас, които носят живот, вместо постоянно да го източват.
Понякога възстановяването на мотивацията ни започва с много практични решения. Да излезем навън. Да се разходим.
Да изключим социалните мрежи за известно време.
Да спрем да подхранваме негативизма в ума си през целия ден.
Да почистим средата си. Да се заобиколим с духовно здрави хора.
Да започнем отново да работите за нещо добро. Да се молим. Да се покланяме.
Да мечтаем с Бог за бъдещето си.
И да спрем да чакаме, докато всичко стане перфектно, преди да си позволим да бъдем щастливи.
Винаги ще има още един проблем за решаване. Винаги ще има друга отговорност. Винаги ще се случва нещо в света, което може да открадне мира ни, ако му позволим.
В псалм 118:24 четем
: „Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се веселим в него.“
Обърнете внимание на думата „нека“. Понякога радостта е волево решение.
Можем да решим, че днешният ден няма да бъде пропилян. Можем да решим да бъдем благодарни. Можем да решим да се раздвижим, да работим за постигане на целите си, да прекарваме време с хора, които обичаме, и да се наслаждаваме на благословиите, които Бог вече е поставил около нас.
Все още имаме живот в себе си. Все още имаме цели. Все още има места, на които не сме били, хора, които не сме срещнали, мечти, които не сме преследвали, и задачи, които не сме изпълнили.
Нека се зарадваме отново за живота си с Бога.
Той все още не е приключил с нас!
Калина Касева