И така, израилският цар събра пророците – четиристотин мъже – и ги попита: „Да тръгнем ли на война срещу Рамот-Галаад, или не?“ „Тръгни – отговориха те, – защото Бог ще го предаде в ръцете на царя.“ Но Йосафат попита: „Няма ли тук друг Господен пророк, когото да попитаме?“ Израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един пророк, чрез когото можем да се допитаме до Господа, но аз го мразя, защото никога не пророкува нищо добро за мен, а винаги лошо. Това е Михей, синът на Имла.“ „Царят не бива да говори такива неща“ – отвърна Йосафат.

2 Летописи 18:5-7

Една от опасностите за лидерите е да се обграждат с хора, които казват само това, което искаме да чуем. Често те потвърждават всичко, което вече сме решили да направим. Това са така наречените хора, които винаги казват „да“. Те никога не възразяват. Не отправят предупреждения и не излагат аргументи в полза на нещо различно от това, което обмисляме.

Не става въпрос за намиране на „трудни“ хора, които винаги не са съгласни с нас или с ръководството ни, тъй като и това не е здравословно. Говоря за хора, които могат свободно да споделят истинското си мнение. Те могат да предложат прозрения и съвети, дори когато се различават от нашите.

Проблемът обаче не се свежда само до хората, които винаги казват „да“. Проблемът е в сърцето на лидера и в подхода ни към ръководенето. Лидерите наистина трябва да вземат информирани решения.

Но как го правим?

Дали ги вземаме сами и след това очакваме околните да се съгласят с нас?

Или оставяме място другите да изкажат мислите си и претегляме техния принос, преди да вземем решение? Търсим ли потвърждение за вече взети решения, или търсим прозрения, които да ни помогнат да ги вземем?

Истинският въпрос обаче е какво казва Господ и кой Го чува или наистина говори от Негово име?

Като християнски лидери ние искаме преди всичко да следваме Господа по най-добрия възможен начин. Това, което наистина искаме, е не само да развиваме собствените си взаимоотношения с Бога, но и да получаваме напътствия от други хора. Те трябва да известни с ходенето си с Господа и способността си да разпознават волята Му или да дават съвети. Съветите трябва да произтичат от сериозен молитвен живот и съвместно търсене на Божията воля.

Вярвам, че трябва да внимаваме както да не се обграждаме единствено с хора, които винаги казват „да“, така и да не се обграждаме с хора, които преследват собствени цели и държат на собственото си мнение.

Вместо това е добре да се обградим с мъдри и смирени хора, които търсят Господ. Те трябва свободно да споделят с нас прозренията си относно ситуациите, пред които се изправяме, и решенията, които вземаме като лидери.

Бен Фоли