Господи, вярвам че дори когато нямам думи, Ти все още чуваш, разбирайки това, което не мога да изразя, приемайки стенанията и тишината като молитви, също толкова реални, колкото всичко, което бих могла да изрека.

Понякога сядам да се моля и нищо не идва, не се оформят думи, не се оформят изречения, просто товарът е твърде тежък за езика, твърде дълбок за обяснение.

Научи ме, Господи, че молитвата не се ограничава до това, което мога да изразя, че Ти чуваш сълзи, чуваш въздишки, чуваш тишината на някой, който е твърде претоварен, за да говори.

Не е нужно да отправям красноречиви молитви, не е нужно да намирам правилните думи, не е нужно да се обяснявам ясно, защото Ти вече знаеш от какво се нуждая, преди да кажа нещо.

Помогни ми да се доверя, че безсловесната молитва все още достига до Теб, че седенето в Твоето присъствие без да говоря е все още общение с Теб, че Ти цениш моето честно мълчание пред натрапчивите думи.

Напомни ми, че Духът се застъпва за мен, заради моите стенания, твърде дълбоки за думи, превеждайки това, което не мога да кажа, молейки се за това, за което не мога да се моля, запълвайки празнините, които не мога да запълня.

Дай ми мир, когато думите не ми достигат.

Помогни ми да вярвам, че Ти чуваш отвъд езика, дай ми утеха в това да знам, че мълчанието ми не е разстояние от Теб, а честност пред Теб.

Нека си почина днес, Господи, вярвайки, че когато нямам думи, Ти все още чуваш, приемайки всичко, което не мога да кажа, като молитва, също толкова истинска, колкото всичко, изречено на глас.

Калина Касева