Тази сутрин се събудих и разсъждавах какво предстои. Днес е денят на Националната молитва, която ще се проведе в любимия ни Пловдив.
Предполагам, че мнозина от нас го бяха отбелязали в календарите си, считайки го за важно събитие, в което да се включим отговорно и осъзнато. Важно, защото именно молитвата е духовната дисциплина, която ни променя. Тя оформя характера ни и задвижва ръката на Бога в живота ни и този на хората, за които се молим.
Като се замислим молитвата е обединяващото звено в църквата по света. Колко пъти се молим за хора, които не познаваме и никога няма да срещнем. Този факт е едновременно смиряващ и толкова насърчителен.
На паркинга пред залата видяхме пристигащите коли, бусове и автобуси. Хора се стичаха и изпълваха залата в очакване.
Хвалението се качи на сцената – хвалители от различни църкви в Пловдив, обединени, за да поведат всички ни в поклонение пред Бога.
П-р Любо Петков от Стара Загора ни припомни, че това събитие е седмото, което се провежда на живо. Освен присъствените събирания е имало и още две онлайн по време на COVID пандемията.
Разбрахме, че в залата има вярващи от различни региони на страната, както и множество хора, които гледат онлайн – от страната и чужбина.
П-р Петков цитира Деяния 17:26 и ни припомни, че Бог е определил времената и мястото, където да се родим. Ние сме част от Неговата велика воля за нашата страна и сме призвани да отправяме гласа си към Него. Точно затова се бяхме събрали и в този съботен ден.
Редуваха се молитва и хваление в синхрон, който докосваше сърцата.
Когато хвалението запя: „На Теб, Исус, аз предавам днес моя живот и цел в любовта Ти вечна“, събранието пееше като едно цяло.
Молитвите обхванаха спасението на хората в България. Пастири от цялата страна, от различни църкви и деноминации се редуваха да водят множеството в различните молитвени блокове.
Призовахме Божията милост за повече работници за Благовестието. Издигнахме глас към Небесния престол за смелост и огън за евангелизиране. Изисквахме отворени врати и сърца за Божието слово и изпращане на мисионери в различни населени места.
Молихме се за семействата на служителите, за децата и за следващите поколения. Просихме от Господа мъдрост да ги подготвим за времето, в което живеят. Издигнахме глас за призоваване и обучение на млади служители и за приемственост между поколенията. Молихме се да има взаимна почит, смирение, търпение и любов, така че Божията църква да продължава да расте.
Издигнахме молитва за чистота и вярност към библейската истина, за живот в покорство на Божието слово и за изпълване със Светия Дух. Да не бъдем водени от човешки амбиции и чувства, а от Божия Дух, който ни преобразява и обединява въпреки различията.
Молихме се и за България. Издигнахме глас в застъпничество за управляващите, икономиката, здравеопазването, медиите, семействата и ценностите в обществото.
Молихме се за църква, която живее достойно, свято и в единство. Молитвите ни се разшириха към Балканите, Европа, Израел и останалите континенти – за спасение на хората, растеж на църквите и Божия мир.
Песни като: Искрено желая да хваля Теб, с цялото сърце покланям се.
Давам Ти сърцето си и душата си….за Теб живея аз.
Хваление, извиращо от сърцето, обединяваше и свързваше вярващите.
Тези думи сякаш изразяваха много добре основната цел на християнския живот – дни, посветени на познаване и служба на Бога.
П-р Илиян Евтимов ни съобщи особено значимата информация, че следващата Национална молитва ще бъде организирана като трансгранична между България и Румъния на 2.10.2027 г. в Русе. Вярвам, че още отсега можем да се молим за това ключово събитие!
Последното, което се запечата в съзнанието ми, беше стихът от Псалом 27:8:
„Търсете лицето Ми. Твоето лице, Господи, ще търся.“
Божидара Ялъмова