(Исус) каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята. Но когато бъде посято, расте, става по-голямо от всички градински растения и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

Марк 4:30-32

Питаме ли се как служим на Христос? Малко или много даваме за Него? Твърде често, макар и несъзнателно, сравняваме приноса си за Божието царство според видимостта, мащаба, непосредствения ефект на “служението” ни. Ако не е видимо, значи е по-ниско в йерархията. В примера на Христос обаче виждаме нещо различно. Когато започна служението си, Той не повика фарисеите или други свещеници да Му помагат да разпространи вестта за Своето царство. Той повика рибари и данъчни инспектори.

Още от момента, когато Бог прати ангели не при друг, а при овчарите на полето, Той съвсем ясно заявява, че граденето на Божието царство не е запазена марка на “служителите”. В него участва всеки, който вярва, със своето зрънце. Да, Бог действа със сила чрез пастирите, хвалителите и мисионерите, но можем с увереност да кажем, че Той разчита в еднаква степен и на всеки от нас, в нашата сфера – счетоводители, програмисти, актьори, политици, строители. И от малкото ни зърно Той обещава да произведе изобилен плод.

Исус обаче не спира със символиката дотук. В Йоан 12:24 Той казва, че ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀, но ако умре, дава много плод. Нашето малко може да стане много голямо, само когато не го ползваме за себе си. Когато служим на Христос, а не на Себе си. Когато поставяме ежедневно Него на първо място, Той ще ни дава силите да градим Божието царство заедно с Него. 

Марти Райчинов