Когато другите десет чуха това, се възмутиха от двамата братя. Исус ги повика при Себе Си и каза: „Знаете, че владетелите на народите господстват над тях и първенците упражняват власт над тях. При вас обаче няма да бъде така; а който иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде служител, и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб – точно както Човешкият Син не дойде, за да Му служат, а за да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.“
Матей 20:24-28

Наскоро разговарях с няколко лидери. Те се сблъскват с реалността на работата с хора, екипната динамика и различните характери. В служението ние не само служим на хората. Ние работим заедно с други хора – било то служители, партньори, други лидери или когото и да било. Честно казано, това невинаги е лесно. Често е предизвикателство и понякога води до чувство на безсилие, ако не и до разочарование или загуба на илюзии.

От една страна, общата кауза, мисия или визия обединява хората. От друга страна, съвместната работа винаги създава нови потенциални проблеми. Това се случва независимо колко обединени са хората около мисията или колко силна е вярата им.

Не искам да подвеждам никого с някакъв съвършен принцип или формула, които ще решат всички проблеми с хората. Нямам намерение да натоварвам с чувство за вина онези, които се борят с тези реалности. Факт е, че сложността и конфликтите в семействата, взаимоотношенията и екипите присъстват навсякъде в Писанието. Те са налице дори сред Божия народ.

Спомнете си за Йосиф и братята му, за разделението сред израилския народ, за раздялата между Павел и Варнава заради въпроса как да постъпят с Йоан Марк. Припомнете си за конфликтите в ранната църква и за това как Павел директно призовава две жени – Еводия и Синтихия – да се помирят в Господа. Това е реалността на живота, служението, лидерството, взаимоотношенията и семейството. Проблеми има независимо колко духовни смятаме, че сме, или какви лидери сме – велики или не толкова.

Има три неща, за които се моля повече от всичко останало: мъдрост, снабдяване и хора. Под „хора“ нямам предвид само онези, които се сблъскват с трудни ситуации, а и хората, които Бог изпраща за работата ни, както и динамиката на взаимоотношенията ни, докато я вършим.

Истината е, че нещата невинаги се получават идеално. Невинаги всичко се подобрява веднага. Често е нужно време. Процесът винаги е сложен, несъвършен и безкраен. Изисква много енергия, време, търпение, правилна перспектива и намеса, както и преминаване през неуспехи, провали и постижения. Това може би е най-трудната, но и най-важната част от лидерството. Без финансиране не можем да се ангажираме с работата. Но без правилните хора на правилните позиции, които си сътрудничат ефективно, не можем да вършим работата както трябва.

Противно на общоприетото схващане, ние имаме съвсем малък контрол върху хората. Можем да влияем. Можем да се молим. Можем да обучаваме. Можем да насърчаваме. Но хората имат собствена воля, индивидуалност, емоции, стил на работа, силни и слаби страни, недостатъци на характера, странности и множество други особености.

Все повече се уча да разбирам и ценя хората такива, каквито са, както и уникалния принос, който дават – не само с уменията си, но и като личности. Това не означава да се съгласявам с всичко, което казват или правят, или да го приемам безкритично. Не означава да не давам обратна връзка или да не изисквам отговорност. Не означава и да не стигаме до решението за раздяла, когато видим, че нещата не се получават и това е най-добрият път напред. Означава обаче да се откажа от илюзията за контрол и да видя сърцата им отвъд различията в характера или стила на работа. Да, някои хора имат свои собствени цели, интереси и намерения. Но повечето хора, които следват Господ, имат добри сърца, искрени намерения и желание да вършат добро по света.

Ако като лидер се сблъскваш с трудности във взаимоотношенията с хората, не губи кураж и не приемай всичко твърде лично. Хората си остават хора, независимо кои са лидерите им. Добрите лидери наистина имат голямо значение, но това не означава, че самите те не се сблъскват с проблеми, свързани с хората. Не бива да приемаме лично нещата като признак за лошо ръководство, когато нещата не вървят добре, нито пък да позволяваме успехът на екипите ни да ни главозамайва. Вместо това трябва да се обърнем към Господ и да Го помолим за мъдрост, докато работим с хората, които Той ни е поверил да ръководим.

Бен Фоли