Някога изпадали ли сте в страдания, изпитания и трудности? Каква е била реакцията ви? Когато бях студент, се шегувахме, че “студент в сесия е жив светец.” Идеята беше, че понеже е в изпитание (изпит) студентът не прави зло никому, помага извънредно много на колегите си. Това, разбира се, трае до момента, в който свърши сесията, поне в повечето случаи.
Колко от нас са светци, в моменти, в които ножът опре до кокала. Какво правим, когато дойде изпитанието в живота и ни притисне до стената? Тогава са моментите, в които или изперкваме (понякога буквално), или започваме безрезервно да се доверяваме на Бога и да достигаме нови нива на вяра. Един автор беше казал: “Имаме нужда само от Бога, но докато осъзнаем тази нужда, не трябва да ни остане нищо друго освен на Него да разчитаме.”
Искам да ви успокоя, че абсолютно всеки човек на тази земя живял или живеещ, или който ще живее до идването на Спасителя Христос, е изпадал, изпада и ще изпада в такива ситуации. В това няма какво да се съмняваме.
В посланието на Яков намираме един стих, който говори за такъв вид изпитания. Описва реакцията на хората, както и споменава един човек, който бе известен със злото, което му се случи, но остана верен на Бога:
Всички сте чували за търпението на Йов и как накрая Господ му помогна, и показа, че е пълен със съчувствие и милост. (Яков 5:11)
Благословеният човек е този, който търпеливо понася изпитанията си! Веднага, някой ще попита: “Как така търпеливо? Да се предадем ли?” Обикновено, в нашето общество, търпението не е на почит. Обществото ни стана много изнервено. Не един са случаите, когато просто понеже някой е засякъл друг на кръстовище, засеченият излиза от колата и търси саморазправа. Предполагам и вие може да дадете множество подобни примери. Целта на тази статия не е да задълбава в тази насока, затова я оставяме.
Личността на Йов привлича интереса ни. Думите, които той изказа веднага след изпитанията си, са просто съкрушителни. Те са странни за нетърпеливото общество, в което живеем и сме част от него. Аз познавам пастири в България и в САЩ, които не приемат, че Йов трябва да е част от Библията. Никога не са чели книгата, нито проповядват върху нея. Проблемът им е, че в цялата книга Йов ние не получаваме едно логично обяснение за страданията на Йов. Нито беше съгрешил, нито беше престъпил Божия закон. Това доста обърква някои вярващи, които са свикнали да се оправдават с Бога относно неща, случили се в живота ни.
Това, което книгата Йов иска да ни покаже е, че независимо какво може да сполети човек в живота, дали понеже е наказание, дали без човешко и логично обяснение, човек може да устои на всичко, което му идва насреща ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ упоменати в първите три стиха на първата глава: Йов 1:1-3:
Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. И родиха му се седем сина и три дъщери. А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.
От тези стихове разбираме, че причината поради, която Йов успя да устои на тези ужасни неща, които му се случиха (включително и обвиненията на най-близките му приятели) е, че той бе подредил най-важните неща в живота си по правилният начин ПРЕДИ да му дойдат изпитанията. Ето как:
- Първо място в живота му бе връзката с Бога (“боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото”)
- Второ място заемаше семейството му – (“И му се родиха седем сина и три дъщери”)
- После бяха всички останали неща – (“А добитъкът му беше … имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.”)
Забелязахте ли, че това, което ние правим СЛЕД като изпаднем в трудност (наистина да сложим Бога като номер едно в живота ни), Йов го беше направил преди да дойдат изпитанията. И затова успя! Затова бе наречен благословен, затова и накрая “Господ му помогна и показа, че е пълен със съчувствие и милост.”
Нека бъдем като Йов – нека подредим най-важните неща в живота си, така че да заемат най-челно място. Нека направим това преди да дойдат изпитанията, за да може да се каже и за нас, както се каза за Йов, че Господ благослови последните дни на Йов повече от първите. (Йов 42:12)
Георги Гърдев