Той каза: „Слушайте, царю Йосафате, и всички вие, които живеете в Юдея и Йерусалим! Ето какво ви казва Господ: „Не се бойте и не се обезсърчавайте заради това огромно множество. Защото битката не е ваша, а Божия. Утре тръгнете срещу тях. Те ще се изкачват през прохода Зиз и вие ще ги срещнете в края на клисурата, в пустинята Йеруил. Няма да се налага вие да водите тази битка. Заемете позициите си, стойте твърдо и вижте спасението, което Господ ще ви даде. Не се бойте; не се обезсърчавайте!“
(2 Летописи 20:15-17)
Лидерите са хора на смелостта и действието. Но смелите действия невинаги означават да се опитваме сами да водим всяка битка и да решаваме всеки проблем. Това е често срещана грешка, която допускаме като лидери. Бързаме да се намесим и да се опитаме да разрешим ситуациите. Лидерите обикновено са отговорни, но в крайна сметка поемат върху себе си твърде много отговорност.
Тези думи към царя съдържат мъдрост, която вероятно трябва да чуваме – и то по-често – в нашето лидерство. Не става въпрос за това да пренебрегваме реалните проблеми. Нито да се свиваме от страх пред врага. Нито да отстъпваме пред битките.
Става въпрос по-скоро за това дали се доверяваме на Бога достатъчно, за да останем спокойни, когато Той казва: „Останете спокойни“. Да вярваме, че Той ще води битките ни, докато ние Го чакаме. Просто да стоим твърдо и да Му позволим да извърши Своето дело на спасение. Да не се поддаваме на страх или обезсърчение, а да наблюдаваме как Той действа в наша полза.
Да, трябва да посрещаме реалностите в живота със смелост. Да, трябва да се изправяме директно пред проблемите. Въпросът не е дали… а как?
И често това „как“ изглежда така: да стоим твърдо… да чакаме… да останем спокойни… да вярваме, че Бог е с нас и ще действа в наша полза – в Своето време и по Своя начин – докато Му се доверяваме да води битките вместо нас.
Не знам как точно изглежда това за вас в момента. Но преди да се впуснете в решаването на нещо, да побързате да „поправите“ даден проблем, да изпратите прибързано онзи имейл или да предприемете действие, което изглежда като отговорен човешки ход… какво ще стане, ако спрете за момент? Ами ако изчакате? Ами ако оставите нещата в Божиите ръце, за да се погрижи Той за тях? Ами ако Му позволите Той да намери решението? Ами ако, вместо да се защитавате сами… оставите Него да води битката вместо вас?
Изправете се смело пред реалността. Въоръжете се. Застанете на пост и бъдете непоколебими. Но след това изчакайте и наблюдавайте как Господ ще ви избави, защото битката принадлежи на Него!
Бен Фоли