Едно от най-съществените и практически значими неща, които вярата ми даде, беше освобождението от страха.
„И да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“ (Евреи 2:15)
Когато преди 38 години повярвах във възкръсналия Христос, Победителя на смъртта и ада, аз приех не само истината за вечния живот, но и свободата да не живея под властта на страха.
Вече 38 години живея с тази вяра. А поводи за страх никак не са липсвали.
Бил съм заплашван, рекетиран, притискан… Преживявал съм немалко от онова, за което апостол Павел пише:
„в опасност от разбойници… в опасност в пустинята, в опасност по море…“ (2 Коринтяни 11:26).
И днес, когато съм изправен пред трудни решения, искам те да бъдат основани на вярата, а не продиктувани от страха.
Опасно ли е, когато над главата ти избухват бомби и не знаеш коя от тях може да се окаже последната за теб? Да, опасно е! А понякога е и страшно.
Но има огромна разлика между това да изпитваш страх и това да живееш под неговата власт.
Страхът като естествен сигнал за опасност може да предпази живота ни. Но когато се превърне в господар на решенията ни, той започва да управлява съвестта ни, да ограничава свободата ни и да ни превръща в роби.
Аз отдавна съм отказал да позволя на страха да управлява живота ми и да определя решенията ми.
Неслучайно в моменти на опасност Христос казва: „Не бой се, само вярвай!“ (Марк 5:36). А когато бурята заплашва да погълне лодката на учениците Му, ги пита: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“ (Марк 4:40).
Вярата не премахва непременно опасностите. Не ни обещава живот без изпитания, заплахи и страдания. Но ни дава свободата да не бъдем техни роби.
И тук е нещо много съществено: християнската свобода от страха не е просто въпрос на смелост, силен характер или психологическа устойчивост. Тя има своето основание във Възкресението на Христос.
Аз не съм свободен от властта на страха, защото съм някакъв изключително смел човек. Свободен съм, защото вярвам в Този, Който победи смъртта!
А когато човек престане да бъде роб на страха от смъртта, той престава да бъде лесен роб и на онези, които управляват чрез страх.
Не ме е страх от комунистически управници, от социалистически властници, от диктатори и сатрапи.
Животът ми е скрит с Христос в Бога (Колосяни 3:3). И докато съм жив, ще продължавам да правя това, което съвестта и вярата ми казват, че е правилно.
Защото страхът може да ме предупреди за опасността, но няма да му позволя да решава вместо мен.
Свободата, която Христос ми е дал, никой земен властник не може да ми даде и никой диктатор не може да ми отнеме
Автор: Ангел Пилев