Павел предизвикваше хората, като проповядваше за Царя Христос, със силата на възкресението. В книгата Деяния четем: „…всеки ден на пазара, с онези, които се случваше да бъдат там… той им проповядваше Исус и възкресението“ (Деяния 17:17–18).

Ако има място, където християните крият светлината си повече, отколкото където и да било другаде, то това е работното им място. Множество християни седят в Божия дом и изповядват пламенна любов към Исус, но когато отидат на работа, стават плахи и се срамуват от Христос!

Защо е това страхливо мълчание относно Исус сред християни, които се молят, четат Божието слово и живеят в святост? Причината е, че за разлика от Павел, сърцата ни не се разпалват, когато виждаме хората около нас, отдадени на идолопоклонство (вж. Деяния 17:16). Не можем да се оправдаем с думите: „Но Павел беше проповедник“. Всички ние сме посланици на Исус Христос. Заповядано ни е никога да не крием светлината си под „съд“ (или похлупак).

Тези атиняни са точно като хората, с които работите днес. Те не прекарват „времето си в нищо друго, освен в това да разказват или да слушат нещо ново“ (Деяния 17:21). Така е и днес: мнозина от хората около вас на работното място са отдадени на идолопоклонство, клюки и всякакви суеверия.

Павел не се чувства сломен от властта, която Сатана има над града. Той знае, че притежава тайно оръжие срещу нея: Евангелието със силата на възкресението! Павел не се бои от дявола. Той се фокусира върху това, което Исус може да извърши чрез силата на възкресението! Няма значение, че го наричат „празнословец“ – човек, който си губи времето и проповядва глупости.

Наричали ли са някога и вас „празнословци“? Никакви подобни подигравки не са могли да спрат Павел, защото сърцето му е кървяло. Той е знаел, че ако не застане твърдо на страната на Христос, хората около него ще загинат в греховете си.

Не е достатъчно просто да живеем праведно или да „даваме добър пример“. Твърде дълго сме се крили зад старото клише: „Делата говорят по-силно от думите“. Ние твърдим, че сме мълчаливи свидетели, живеещи Неговия живот, но нашето свидетелство трябва да включва изреченото Слово: „Твоите стражи ще издигнат глас“ (Исаия 52:8). „… Как ще чуят без проповедник?“ (Римляни 10:14)

Автор: Д. Уилкерсън