5 октомври е МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА УЧИТЕЛЯ.
Още в Началното училище ни питаха какви искаме да станем, когато пораснем. Наперено отговарях: „Учителка!“ С 2 лели отдясно и 2 отляво, надарени и изявени на педагогическото поприще, какъв друг отговор са очаквали.
Влюбвах се във всеки мой учител, който успяваше да ме накара да питам, да жадувам и да мечтая. Помня имената им, лицата им. Помня обичта, защото не си е отишла. Известна истина е, че в Япония, страната на изгряващото слънце, единствените поданици, които не са длъжни да се покланят на императора, са учителите.
Помня мазето на първото ми училище, в което се помещаваше библиотеката. Няма да забравя трепета, който изпитах, когато за първи път пристъпих там. Не съм забравила и първия ми досег с езиците. Винаги ще обичам по специален начин учителите ми, които ме въведоха в света на руския и английския език, а после на сърбо-хърватския, гръцкия и еврейския.
Дойде и моментът, в който се влюбих в Книгата на книгите, Светото писание, Библията. Бях на 15 години. Поглъщах я с трепет. Четях с часове и с вълнение. Тя ставаше живот в мен. Не съм и мечтала, че някога аз ще заставам отпред и първа ще я разгръщам, за да я споделям с други – млади, стари, подрастващи, прохождащи. Господ ми подари тази изключителна привилегия.
Най-любимото ми преподаване е свързано с една специална личност, която беше моя само за малко, а после си смени името. Най-скъпоценните часове съм прекарала с нея. Сменихме няколко илюстровани Библии и немалко книжки, преди още да беше проговорила. Още на 2 години отговаряше на въпроси, свързани с библейски герои и истини.
Най-възторженият ми момент е свързан със сълзи на благодарност, разбира се. Беше 6 сутринта, а лампата в детската спалня светеше. Отворих вратата в почуда, защото отвътре не се чуваше и звук. В леглото с книга в ръка, в захлас заварих петгодишната Вера Зарева, която не откъсваше поглед от текста. Преди няколко месеца се беше научила да чете и явно дните не ѝ достигаха, за да се наслади на словата, които откриваше.
Честит Международен ден на учителя, скъпи майки и бащи, баби и дядовци! Вие сте първите учители в живота на децата си. Не допускайте никой да ви отнема тази привилегия.
Честит празник на всички педагози, които не са избягали и не са изоставили това достойно призвание. Честит празник и на всички неделни учители, които първо са опознали въплътеното Слово, преди да го споделят с малки и големи. Трудът ви не е напразен!
Ако сме се научили да следваме Учителя, който е едновременно Бог и Човек, ако вървим в стъпките Му, без да гледаме назад, със съвършено доверие в Неговото най-добро за нас, тогава имаме обещание, че и нашите стъпки ще бъдат достойни за следване един ден. Примерът на Христос не само е завладяващ. Той е неповторим, защото всяка Негова дума получи потвърждение и изпълнение.
Помнете уникалната възможност, която ни е дадена от Небесния Баща. Нека я ценим. Времето лети!
Петя Зарева