Днес е Международен ден на прегръдката. В последните години като че ли няма ден, в който нещо да не се празнува. Денят на влюбените, Денят на шоколада, Денят на усмивката и т.н. За съжаление, се честват и големи небивалици. НО, днес празнуваме нещо смислено.

Денят на прегръдката. Наскоро се замислих откъде идва думата „прегръдка“. Какъв е нейният смисъл? Какъв е коренът ѝ? Не е ли той думата "гръд"? Какво се крие в гърдите ни? Не е ли най-важното – сърцето ни? Какво означава тогава думата „прегръдка“? Радвам се да те видя! Спокойно, тук съм! Пазя те! Обичам те! 

Прегръдката носи, както физическо, така и емоционално, и психическо удовлетворение. Носи усещането, че си приет, че за теб се грижат. Поради същата причина приятели, които не са се виждали скоро, "падат" в прегръдките си. Прегръдката е и един от начините, по които влюбени изразяват любовта си.

Бебетата се развиват психически и емоционално най-добре, именно когато са прегръщани и гушкани. Това им помага да израснат спокойни, уверени и самостоятелни. И така, както едно бебе се успокоява, когато се гушне в майка си и усети биенето на сърцето ѝ, по същия начин и вярващият човек се успокоява, когато се отпусне в Божията прегръдка. Кога го прави? Когато с доверие в обещанията Му, прегръща Словото Му лично за себе и Го хвали от душа.

А как знаем как да прегръщаме? Мисля си, че това ни е вродено. Имам предвид още от времето, когато Бог вдъхна от Своето дихание в ноздрите на Адам. Всяка проява на любов ни е вродена. Защото сме деца на Бог, Който обича. Който иска да ни обича. Който Сам ни казва, ако ни е тежко, да отидем при Него и да ни успокои (Матей 11:28). В Неговата силна и любяща прегръдка, от която лъха сигурност и защита.

Много обичам, когато бебето се отпусне в прегръдките ми. Осъзнавам, че е спокойно в моите обятия. Че му е приятно. И се настанява удобно.

Ето, това носи прегръдката – усещането, че си обичан.

Честит ден на прегръдката! 

Не е ли привилегия и благословение да има кого да прегърнете днес?!