Конституцията съдържа основните човешки права – онези, които са естествени и неотменими, с които човек се ражда, и които го поставят в условия на равенство спрямо останалите членове на човешкия род. Това са например правото на живот, свобода, равноправие, солидарност, право на собственост и наследяване, свобода на словото и убежденията и пр. Всъщност държавността у нас е стигнала до степен такава, че е намерила за необходимо правата на човека да бъдат закриляни и гарантирани от закона, така че да не се налага да прибягва към бунт срещу тирания и подтисничество, като последен изход.
Прави впечатление, че каталогът на основните човешки права, намерили място в Конституцията, напълно съответства на онези, включени в обхвата на Конвенцията за правата на човека на ООН и провъзгласени във Всеобщата декларация за правата на човека. Последната е създадена след осъзнаването на народите, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството.
За всеки запознат е ясно, че се касае за онези основополагащи човешки ценности, разпознати в цял свят като „християнски ценности“. Библейските основни положения и принципи, формиращи висока нравственост у човека, се оказват водещите, около които се обединява човечеството. Признати са и провъзгласени от световната общност като общочовешки, към спазването на които трябва да се стремят всички народи и държави.
Така християнските ценности са вече правообразуващ фактор. Въплътени са в основата на международното и националното ни право. А фундаменталните права изразяват християнския морал и принципи. От религия за живота, правото материализира християнството в норма от най- висш порядък, регулираща човешките отношения. С други думи, авторите на Конституцията, осъзнато или не, повлиявайки се от прогресивните европейски и световни достижения на правото, са възприели християнските ценности и са ги въвели като действащо у нас право.
При това положение, християнството се явява жизнено необходимо за спасението на всяка човешка душа за вечността, но същевременно и за гарантиране на установения от Конституцията правов ред тук на земята в нашето общество.
Следователно, макар и отделени от държавата, християнските вероизповедания и техните служители, като формират висока нравственост и морал у всеки човек, чрез вяра и вътрешни убеждения, фактически съдействат за утвърждаване и гарантиране в обществото ни на заложените в Конституцията основни човешки права.
Ето защо може да се каже, че всяко отстъпление от християнските ценности се явява отстъпление от установения в Конституцията правов ред /в този смисъл, например Конституционният съд имаше възможност съвсем скоро да се произнесе по отношение на т. нар. Истанбулска конвенция, като я определи за противоречаща на Конституцията/.
Поради това е в интерес на самата държава да предостави повече подкрепа и свобода на християнските вероизповедания. Наред с основната си богослужебна функция и дейност, те чрез своите си собствени и естествени механизми съдействат за гарантиране на правовия ред, установен от основния ни закон – Конституцията на Република България.
Честит Ден на Конституцията!