Андреа Лоуган Уайт израства в покрайнините на Чикаго в семейство с 2 братя. Изглежда като щастливо дете, но вътрешно Андреа се чувства невидима. Тя се бори с алергии и неразположения, които допринасят за нейната емоционална чувствителност. Родителите ѝ се развеждат, когато е на 12 години, а бабите и дядовците ѝ умират, което оставя у Андреа огромно чувство на загуба.
„Беше ми много тежко. Страдах от депресия, докато преминавах през пубертета ”, казва тя. На 15 тя започна да пуши канабис и скоро започва да злоупотребява с алкохол и експериментира с нова дрога. Майката на Андреа се жени повторно, докато тя е в гимназията. Когато Андреа се премества да живее с баща си, тогава започва да страда от хранително разстройство. „Исках чувство за контрол над живота си“, казва Андреа, която в един момент сваля до 38 килограма.
След двуседмично амбулаторно лечение заради хранителното си разстройство Андреа с радост разбира, че баща ѝ е приел работа в Сан Диего. Андреа решава да стане актриса и се премества в Лос Анджелис няколко месеца по-късно. Новият ѝ агент я кани на парти в имението Playboy.
„В един миг ме увлякоха в техния начин на живот. Тръгнах по ужасни пътеки”, казва тя. За да си плаща сметките, Андреа започва работа в бикини бар. „Чувството ми на отвращение никога не ме напускаше, но по някакъв начин усещането за ужас от поведението ми, постепенно намаля с времето. Осъзнах, че за жалост похотта, самотата и отчаянието се превръщат в грозна, празна комбинация.“
Андреа се записва на курс по актьорско майсторство, а преподавателят, който е християнин, я кани в неговото лозе в Малибу. Докато са на купон, Хю Хефнър чува как Андреа и нейна приятелка обсъждат да отидат на църква и той дава на момичетата своята черна лимузина, която да ги закара на богослужението в неделя!
Междувременно Андреа прочита статия, която я съветва да се моли на Бога, за да спечели битката срещу хранителното разстройство, затова тя започва да се моли и да посещава група за изследване на Библията. „Бях започнала да се настройвам на Божия глас, макар че не разбирах точно чий глас е това“, казва Андреа, която все още се бори с чувство на незначителност.
Две години и половина след преместването си в Холивуд, Андреа се намира на кръстопът. „Личният ми живот, тяло и душа бяха дълбоко разбити“, казва тя. Докато шофира, за да отиде на едно прослушване Андреа се чувства сякаш на дъното. „Чаках на светофара, а сълзите ми се стичаха като река,“ казва тя. В същия момент мъжът в колата до нея натиснал клаксона и вдигнал табела с номер на радиостанция. Андреа потърсила въпросната радио станция и в същото време радио водещият казал: „Ако изпитвате чувство за безнадеждност и не виждате смисъл, Бог ви обича и има план за живота ви.“
В същия момент Андреа усеща, че я изпълва невероятно облекчение. „Бог се просегна от небето и ме докосна“, казва тя. Един ден тя се върнала в лозето в Малибу при приятеля християнин, където един евангелски пастир я запознал с посланието за спасение. „Този ден на януари 2001 г. беше денят на моето съзнателно решение, с което започнах моята трансформация от купонджийка и жена със съмнителен морал, в последователка на Христос, каквато съм днес“, казва тя.
Андреа се среща с бъдещия ѝ съпруг, Дейвид Уайт в църквата шест месеца по-късно. Те започват да се срещат година по-късно и се оженват година след това. Докато се срещали, Андреа казва, че е имала проблеми с булимията. „Това вероятно се дължеше на стреса от новата връзка“, казва тя. Андреа моли пастира в църквата да се моли за нея и през февруари 2003 г. Е окончателно избавена от булимията!
През декември 2005 г., Дейвид стартира Pure Flix Entertainment, филмова компания за създаване на филми, базирани на християнската вяра и семейството. През изминалите 16 години като вярваща Андреа споделя, че животът е тежък. „Бурите не свършват и животът не става лесен“, казва тя. „Стъпка по стъпка, ние избираме да държим погледа си, отправен върху Исус и Неговото съвършено дело.“ Историята на Андреа ни напомня, че Бог вижда красота в съкрушеното сърце. „Всяка пукнатина е напомняне за работата, която Бог върши“, казва Андреа. „Всяка пукнатина в живота ни е място, което ни напомня, че имаме вечно наследство пред себе си.“