Произходът на Хелоуин може да се проследи по-далеч от девети век, когато е създаден Денят на вси светии. Свързан е с келтския празник Samhain или Господаря на смъртта и оттам идват някои от странните традиции на Хелоуин като тиквените фенери и костюмите на скелети. Въпреки че първоначалната дата на този празник се определя трудно, историците предполагат, че традицията е на няколко хиляди години – поне две хиляди години. По време на Samhain, празник на мъртвите, участниците палят  огньове, извършват жертвоприношения на животни, издълбават ряпа (а по-късно и тикви в средновековието), ядат храна заедно и се замерват с пръчки от дървета.

Въпреки че келтите са били управлявани от различни царе, истинската власт е била в ръцете на друидите. Те представляват тайно, кръвожадно общество от жреци, които управляват с терор, магьосничество и окултни ритуали. Дори келтските царе се страхували от черните сили на друидите. Най-важният религиозен ден за друидите бил празникът на Самхаин или Господаря на мъртвите и смъртта. 

Келтската Нова година започва на 1 ноември. Предната вечер, 31 октомври, е нощта, в която се почита Самхаин (Господаря на смъртта). Това е времето, в което падат листата и е сезон, в който дърветата умират – така че е подходящо за празнуване на Властелина на мъртвите. Те вярвали, че в тази нощ духовният свят е в най-близък контакт с човешкия свят. 

Според тях в тази нощ,  душите на загиналите мъртви се връщат в предишните си домове, за да се забавляват с живите (подобно на поклонението на предците, което се практикува днес от много религии). Това също е време, когато демонични и зли духове излизат от подземния свят. Ако не им бъде осигурена подходяща храна, подслон и провизии, тези зли духове произнасят заклинания, готови са да погубят човеците и животните, и като цяло – измъчват живите! 

За да заблудят демоните, келтите се обличали и маскирали като духове, вещици, призраци и скелети. Отново можем да видим произхода на съвременния обичай с дегизиране в костюми на демони и приказни същества. Извратената кулминация на тази мрачна нощ се изразява в принасяне на животинска и човешка жертва, за да се умилостиви Господаря на мъртвите. Тя се извършвала от жреците друиди, които разкъсвали сърцата на жертвите си и използвали кръвта за религиозни обреди. Те също използвали вътрешностите, за да предсказват бъдещето. След това останките им били изгаряни до пепел. Празникът бележи развитие през средните векове, докато не навлиза и в християнството. 

Източник: Cross Walk

Превод: Петя Зарева