Ключовата дума днес е "буден". Очевидно е, че, за да будиш другите, ти самият трябва да си предварил зората. Незнайно защо в ума ми изниква картината с притчата на Господ Исус Христос за "Десетте девици" и техните светилници, както и с маслото в резерва (Матей 25:1-13). Ако питате мен, ключът сякаш се свежда до "маслото" и "запасите", а може би касае процеса на събуждане и реакциите след него.

Едни се събуждат моментално и скачат, докато други се излежават и покриват през глава в очакване друг да приготви закуската.

От коя група сте вие? Аз обичам да сервирам. Обичам и да готвя по вкуса на онзи, който ще седне на масата. Правя го с огромно удоволствие и предварителна радост заради насладата, която ще доставя впоследствие, но това касае тривиалното ежедневие…

Готови ли сме да предварим зората и да ударим звънеца, когато никой друг не е склонен да го стори?

Обичаме ли да сервираме?

Имаме ли масло в резерва?

Ако не, готови ли сме да си купим?

Имаме ли нужните средства?

Днес като че ли пропуснах утрото, а вие?