30 C
София
понеделник, юни 29, 2026

Футболистите на Конго в молитва след победа

Футболистите на Конго пишат история. След победа...

СЕА с призив в помощ на Венецуела

Като част от нашето глобално семейство, Световният...

Млада надежда на Венецуела сред жертвите на земетресението

Йемверт Беротеран беше 18-годишно момче с мечти,...

До всички бягащи деца

ОбществоХристиянски животДо всички бягащи деца

Всички знаем историята за Блудния син. Как взел своето наследство и го разпилял в разточителен живот. И за да не умре от глад, започнал работа. И тъй като никъде не го взимали, станал гледач на свине. Мръсна работа. Миризлива. Той, синът на богатия човек. Свинегледач.

Да не бързаме, обаче, да го съдим, защото всеки в своя живот е взимал грешни решения и е докарвал живота си в дупка. Каквато и дупка да е. Финансова, емоционална, психическа, на ръба на оцеляване.

От грешно решение.

От неправилно поведение.

От пренебрегване на всичко и всеки, за да угодиш на себе си.

И накрая гледаш свине. Заровен в мръсотия. Сам. Изтощен.

Обаче, идва хубавата част от историята на избягалия син. Той се осъзнава. Смачква егото си и решава да се прибере вкъщи.

При семейството си.

При баща си.

И да му поиска прошка.

По пътя репетира как ще му се извини.

Но идва още по-хубавата част от историята. Баща му го чака. Гледа към пътя дали няма да си дойде. И го чака. И, когато го вижда, хуква да го посрещне.

Синът му е смутен. Не е очаквал такова посрещане. Очаквал всичко друго – размахване на пръст срещу него, обвинения, забрани, но не и това – татко му да тича да го посрещне и да го прегърне силно и топло. Паднал, разплакан в обятията на баща си. Когато се поокопитил, се опитал да каже, каквото е репетирал, но татко му го прекъсва и праща да се преоблече, защото ще празнуват неговото завръща не.

Невероятна история. Невероятно насърчение за всеки, който се чувства изгубен, унижен, живеещ в робството на лъжите, че от него нищо не става. Че веднъж като е сбъркал, никой няма да го иска. Няма прошка за него.

Обаче аз искам да те насърча, както тази история насърчи мен. Твоят Баща в лицето на Бог вече те чака. В Него можеш да намериш онова успокоение, от което имаш нужда. В Него със сигурност ще изпитваш радостта от живота, която си забравил. И най-хубавото е, че не трябва да бягаш целия път до Дома, защото Твоят татко вече бяга към теб. Когато Исус пожертва живота си на кръста, Той пробяга по-голямата част от пътя към теб. Към мен. Към нас.

За това се пее и в песента. И Татко ти пее за тебе и ти казва: “Бягай към Мен, детко, тичай към Мен. Чакам те.”

Толкова живот има, когато се осъзнаем, нали?  Пълен с цветове и ритъм. Сладост.

Люба Канелова

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: