„Но който ВНИКНЕ в съвършения закон на свободата и ПРЕбъде в него, той НЕ САМО слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ЩЕ БЪДЕ БЛАЖЕН в начинанието си.“

‭‭                                  Послание на Яков‬ ‭1‬:‭25‬ НП‬

Не е въпросът просто да четем Библията… Макар че мнозина християни не правят и това, разчитайки, че пастирът ще им го прочете, сдъвче и им каже какво е искал да каже Бог. 

Други вярващи даже и на църква не ходят, а слушат пастир по свой избор от вкъщи, по пантофи, през лаптопа.

Тези, които четат самостоятелно, се считат за напреднали.

Въпросът е, обаче, да вНИКНЕМ, да проникнем, да влезем в дълбочина, да се посадим в Словото, да стане наша среда, както пръстта за семето, да го заживеем. 

Иначе то се плъзга по повърхността ни, просто имаме точка на допир и разминаване без следа и резултат.

На друго място се казва “Христовото слово да се ВСЕЛЯВА във вас БОГАТО” (Колосяни 3:16)

Както винаги при Бога, за разлика от делата при човеците, нещата са взаимни.

Ние вникваме в Писанието (Бог Син е Словото), а то, на свой ред се вселява, пребъдва, заживява в нас. И тогава, без напъване, без крясъци, без многочасови молитви, заповядвания, демонстративни и неефективни поведенчески модели, ще живеем в атмосфера на свръхестественост и удивителна благодат.

Да четем Словото.

Да го четем и да вникваме.

С чуство, с мисъл, търсейки, хлопайки, искайки, с усет, с разбиране, с любов, с готовност да го изпълним и приложим в нашето ежедневие.