Концепцията за крайъгълен камък или основополагащ камък е стара като света. Буквално и метафизично. От древни времена, обичаят за строене е бил такъв, че един специален камък се е ползвал за основополагащ ориентир, спрямо който да се подравни цялата постройка.

В различни култури полагането на този камък е отбелязван ритуално – в близката  история това е било церемония за отпразнуване, но в древни времена, колкото

по-назад се връща човек, толкова по-страшни изглеждат обредите по „освещаването“ или „посвещаването“ на този първи камък. По териториите на сегашна Европа някога отговорникът за строежа тайно е измервал даден човек и е слагал под този камък „мерките“ (или сянката) на нарочената жертва. Поверието гласяло, че човекът скоро ще умре и сянката му ще бъде вградена в сградата. Друга практика била принасяне на животно в жертва – обикновено петел или агне, чиято кръв била изливана върху камъка. В месопотамската и ханаанската култури жертвите обикновено са били човешки – дори деца. 

Изглежда хората са имали инстинктивното усещане, че устойчивите и ценните неща изискват жертва и са си правили зловещи пазарлъци с някакви сили свише. 

Юдейските и християнските Писания обаче говорят за един различен Крайъгълен камък. 

В 38-ма глава на книгата Йов от 4 дп 10 стих, Бог загатва структурата на цялото създание. От една страна Той отправя предизвикателство към Йов (и всички човеци в негово лице), че за хората е невъзможно да проумеят величието на този творчески размах, но от друга, Бог използва термини и описания, с които обяснява, че съзиждането, строенето, творчеството – и в малки, и в големи мащаби – следва сходен маниер:

Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

Кой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея?

На какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък, когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?

Или кой затвори морето с врати, когато се устреми и излезе от утроба, когато го облякох с облак и го пових с мъгла, и поставих граница от Мене, сложих лостове и врати…

Писанията споменават този Крайъгълен камък още на няколко други места – винаги в контекста на това, че този Камък определя дали една реалност е добра или не. Старозаветните текстове разказват за Божия храм като за планина. Физическите постройки на скинията и на храма наподобяват Божията планина. А Крайъгълният камък на цялото творение е и Първият камък, Самото Начало на този храм. 

Исая 28:16-18:

Така казва Господ Яхве: Ето, полагам в Сион камък за основа, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; който вярва в него, няма да прибърза да бяга.  Ще направя от правосъдието връвта и от правдата – отвеса; и градушка ще помете прибежището при лъжи и водата ще наводни скривалището.  Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен и съглашението ви с преизподнята няма да устои; когато заливащата беда минава, тогава ще бъдете стъпкани от нея.

Захария 10:2-6:

Понеже идолите говориха суета и магьосниците видяха лъжливи видения, разказаха неверни сънища и утешаваха напразно, затова народът се скита като стадо, смущава се, защото няма пастир. Гневът Ми пламна против пастирите…  Господ на Силите посети стадото Си, Юдовия дом, и ги направи като Своя великолепен кон в бой. От Него ще излезе крайъгълният камък, от Него – колът, от Него – бойният лък, а, заедно с тях, от Него – всеки първенец. Аз ще укрепя Юдовия дом и ще избавя Йосифовия дом… 

Юдейският храм беше предвестник за едно живо здание, за което говореше Христос. Структурата на живия храм, който е Църквата следва същия похват на строене.  Този път мащабите на това здание обхващат не само един народ, а всички – както беше обещано на Авраам. 

Ефесяни, втора глава говори, че някога имаше време, в което всички освен Израел бяхме „чужденци на заветите на обещанието, без надежда и без Бога на света.“ Но сега „тези, които някога сме били далеч, сме поставени близо чрез кръвта на Христос.“

А в следващите стихове апостол Павел използва още по-голяма конкретика. Той твърди, че храмът, чийто строеж започна от времето на Авраам, не само че все още съществува, но сега това здание е така отворено, че към него се добавят, се вграждат още камъни над една вече установена основа:

Ефесяни 2:14 22:

Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, т. е. закона със заповедите Му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благовества мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тези, които бяха близо; защото чрез Него и едните, и другите имаме свой достъп при Отца, в един Дух. Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Писанията говорят за специфичен ред на построяване, в който отделните части на сградата имат своето определено място. И точно това прави зданието непоклатимо- „стройно сглобено“, което „расте за свят храм в Господа.“

1.     „Крайъгълен камък е сам Христос Исус“

2.      „Основата са апостолите и пророците“

3.      Всички останали християни са съградени върху основата

Това е една от основните причини да бъда изключително подозрителна към християнски служения и църкви, които обръщат Божията подредба на строене и добавят безкрайно много основи на една сграда, чиито основи са завършени преди две хилядолетия. Никой не строи добри постройки по този начин в материалния свят. Няма планина, която да се крепи на върха на друга планина. Няма къща, която да се строи с основи върху основи. Такива съзидания нямат вид и структура на „стройно сглобени“, нито могат да „растат за свят храм в Господа.“

Но да се върнем към древността –  в старовременните култури, в някаква мътна и изкривена имитация на божествения план, крайъгълният камък е бил обливан в кръв като жертвен ритуал, за да се гарантира солидно и здраво начало на устойчиво съзидание.

Нашите Свещени Писания също говорят за жертва.

Христос е събрал в Себе Си всичко – Той е и Камъкът, Основата, и Жертвата, и Строителят. Той е „закланото Агне от основаването на света.“

Откровение 13:8

Христос е и последният Камък, Онзи, Който се поставя на Върха, при завършен строеж. Но за това – друг път.