Със слово Господ сътвори небето, и с дъха на устата Си – цялото му множество.

                       (Псалм 33:6)

На 24 май празнуваме буквите. Празнуваме Кирил и Методий, празнуваме азбуката, книгите, езика… Но повече от всичко – празнуваме словото.

Словото, което гради. Словото, което обаче може и да руши.

Една дума може да вдъхнови, да утеши, да събуди надежда. Друга – да разруши доверие, да нарани, да раздели. Бог сътвори света със слово. А ние, носители на Неговия образ, също можем да създаваме светове чрез това, което казваме и пишем.

Езикът не е просто граматика. Той е дихание, движение, живот. Той се променя с нас, следва мислите ни, издава страховете ни. И затова е толкова важно не само да го овладеем, а да го обичаме. Да го използваме с внимание, с уважение и с благодат.

В един свят, където думите се разпръсват бързо и често безмислено, нека изберем да говорим така, че да оставяме светлина.

Нека в делник и в празник думите ни да бъдат храм, а не оръжие.