„Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат? Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.”

(Притчи 6:27-29)

Когато оприличаваме сексуалната изневяра на огън [в] скута си, ние се връщаме към познатата тема за Божия сътворен ред. Ограничаването на секса до брака е аналогично на самоограничаването чрез диета и физически упражнения, което води до свободата на здравето. Зачитането на Божия замисъл води до освобождение. „Самоограничаването… и съзнателното приемане на междуличностните и природните граници са основни елементи на библейската мъдрост.

Когато хората практикуват самодисциплина по отношение на… секса, храната, съня, упражненията, работата, играта, речта, това насърчава самопознанието, самообладанието и, парадоксално, свободата.”  Дитрих Бонхьофер пише: “Никой не научава тайната на свободата, освен по пътя на контрола.”

Как да приемем свободата на определените от Бога граници? Единият начин е да помним ползите за нас. Затова се молим: „Боже, Който си създател на мира и обичаш съгласието, в познаването на Когото е нашият вечен живот, чието служение е съвършената свобода…“

Но в крайна сметка най-силният мотив идва, като гледаме нашия Спасител, Който се ограничи заради нас. „Нашият Бог се е свил до един неразбираемо сътворен човек “.

Помислете за всички начини, по които приемате загубата на по-малки свободи, за да получите по-големи.

Молитва: Господи Исусе, наистина Ти не само ограничи Себе Си заради мен, но и се пороби, „приемайки образа на слуга“ (Филипяни 2:7). Как тогава мога да гледам на Твоите заповеди към мен относно секса, парите и властта като на бреме?

Пази ме, никога да не се възмущавам от Твоите прекрасни заповеди. Амин.

Превод: Радостин Марчев

Aвтор: Тим и Кати Келър